Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Осемдесет и Осем

Амелиа Адамс

Отворих вратата на офиса с метлата си, метейки дървените подове. Прекарах общо взето целия ден в почистване, защото това място имаше нужда от това. От известно време не бях правила хубаво почистване. Почистих банята, спалнята му, кухнята, а сега и офиса. Тази стая беше може би най-разхвърляната, защото прекарвахме много време тук. Хари обикновено си вършеше работата, а аз рисувах или просто се наслаждавахме да седим на дивана и да четем.

Хари беше на работа днес, но трябваше да се прибере до час. Надявам се, че щеше да оцени цялото почистване, което бех направила днес, защото всъщност вече не го правех често.

Продължих да мета дървените подове, омитайки около дивана и черната дъска. Оставих метлата за секунда и подредих книгите, които бяха хвърлени по земята и дивана.

Грабнах всички книги, които бяхме чели, и поставих купчините на масичките от двете страни на дивана. Бях успяла да прочета известно количество книги в последно време и можеше да се разбере от купчината.

Отново взех метлата и продължих да мета дъбовия под, водещ към бюрото.

Картини от снощи продължаваха да се въртят в главата ми. Не можех да повярвам, че правихме секс на работното му бюро. Не че съжалявах, просто бях изумена каква лудост беше да направя нещо такова. Този човек ме направи толкова луда, но по най-добрия възможен начин.

Само като си помисля за силното му тяло върху моето и дълбоките дрезгави стенания, излизащи от устните му, беше достатъчно, за да накара сърцето ми да подскочи.

Отидох до бюрото му и започнах да бърша праха от пода около него. Бюрото му беше абсолютна катастрофа, навсякъде имаше куп неотворени пликове и химикалки, примесени с няколко книги. Подпрях метлата отново на бюрото и започних да го подреждам, като подредих книгите и хвърлих химикалките в буркана. Грабнах всички неотворени писма и ги подредих прилежно. Тези неща трябваше да стоят в чекмедже или нещо подобно, той имаше нужда от повече свободно място на това бюро.

Отворих едно от махагоновите чекмеджета и видях, че беше пълно с отворени писма, почти претрупано с тях. Разширих очи и изпуфтях, защо, по дяволите, му беше нужно да пази всеки един лист хартия, който му е бил даден.

Извадих шепа от тях и се опитах да ги подредя добре пропорционално, така че да са поне малко по-подредени. Докато подреждах всичките листове, очите ми подсъзнателно фокусираха името в горната част на едно от писмата.