Malignant [h.s] (Bulgarian Translation)

Осемдесет

Амелиа Адамс

"Бейб?" Гласът на Хари отекна из апартамента. Надигнах се леко от мястото си от гласа му.

"Тук съм." Извиках от офиса, седнала на дивана с книга в ръце.

Минаха няколко секунди и внезапно видях широките му рамене да минават през прага, веднага срещайки очите му с моите. Той дойде към мен и се наведе, за да целуне устните ми, преди да се струполи на дивана в изтощение.

"Дълъг ден?" Затворих книгата и го погледнах разтегнал се, главата му лежаща на облегалката на дивана.

"Да." Изпъшка, докато събличаше якето си.

"Е, ще се зарадваш да узнаеш, че почти приключих тази книга, остават ми две страници." В ръката си държах книгата Спасителят в ръжта.

"Е, най-после. Четеш я от адски дълго време." Подразни ме той, докато взимаше старата избеляла книга в ръцете си.

"Извинявай, обичам да отделям време, за да разбера наистина какво чета." Защитих се, докато скръствах ръце засмивайки се.

"Мхмм." Той извъртя очи и ми я върна. Погледнах отново надолу към старата износена корица и прокарах върха на пръста си върху изгорелите петна в някои части. Отворих книгата отново и видях надписа Весела Коледа върху нея и погледнах обратно към Хари. Така и не успях да го попитам за това.

"Кой ти я даде?" Попитах, докато минавах с очи по посвещението.

На Хари, благодаря ти за всичко, което направи.
Весела Коледа.

Мислех, че Хари никога не е имал Коледа. Така че това изглежда не се връзваше, защото тази книга изглеждаше като подарък. Той погледна към посвещението, написано на корицата, и прокара ръка през косата си.

"О, библиотекарката ми го даде, когато бях на дванадесет, мисля." Отговори той.

"Библиотекарката? Изглежда малко лично да е от библиотекар." Повдигнах вежда и върнах погледа си върху него.

"Ами да, но аз наистина обичах книгите и библиотекарката винаги ми избираше добри за четене. Бях там след училище всеки ден, докато не влязох в изправителното." Призна той, размърдвайки се малко на мястото си, навеждайки се напред, за да подпре ръцете си на краката си.

"О, ясно, а за какво ти благодари?" Попитах.

"Просто помагах много. Прибирах книгите, подреждах ги, всички тези глупости, за да съм зает." Промърмори той.