85. Нов съюзник?

127 7 5
                                    

Седях на леглото си, отпочинала след трите дена сън, и продължавах да разлиствам тефтера на дядо ми. Той бе проучвал толкова много неща, за които си нямах и идея, че са съществували. Понякога ми се ще да се бях запознала с него. Баба все казва, че бил невероятен човек с голямо сърце и брилянтен ум и сега аз нямах съмнение в това. На вратата се почука и сестра ми влезе в стаята.

– Хей. Изпусна обяда. - каза тя и аз надигнах леко поглед към нея.

– Не съм гладна. - казах с лека усмивка и скрих тефтера до мен.

– Така каза и вчера и след това заспа. Алекс, започвам да се притеснявам. Все изчезваш нанякъде, настроенията ти се менят и апетита ти напълно го няма...

– Добре съм, Хейли. - казах и тя седна на ръба на леглото, гледайки към мен.

– Знам, че с Кели бяхте приятелки... - започна тя и аз вдигнах вежда.

– Не е това. - прекъснах я аз - Имам предвид... Да, случилото се е ужасно, но не смятам, че трябва да седим затворени по домовете си. Ако убиеца ни искаше, вече щеше да ни е докопал. 

– Не говори така! - скара ми се Хейли - Една седмица. Ще изтърпиш. Училището е в траур. Градът също.

– Искам да се видя с приятелите ми. - съобщих аз, но истинската причина да искам да изляза беше друга, а именно да говоря с убиеца.

– Имаш телефон и безброй приложения за това. - каза тя, стъпвайки си на краката.

– Не е същото! - оплаках се аз и тя се подсмихна.

– Защо вместо да мрънкаш не си сложиш слушалките и не потанцуваш малко. Отдавна не си го правила. - каза тя и след като кимнах, сестра ми излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си. Аз врътнах очи и станах, за да заключа, но в момента, в който завъртях ключа, той изскочи от ключалката и вратата се отвори, показвайки баба ми зад нея.

– Не е учтиво да затваряш врати под носа на стари хора. - каза тя и аз скръстих ръце.

– Хейли я затвори. - казах, връщайки се на леглото и баба ми вдигна вежда.

– Какво ти е с настроението?

– Какво? Мислех, че имаш отговор на всичко. - отвърнах и тя вдигна рамене.

– Само свръхестествени неща. Това, което ти чувстваш е чиста човешка емоция. Гняв. - каза баба ми плавно. Тя винаги бе могла да чете хората по този начин. За нея те бяха отворени книги.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now