Неочакван обрат

47. Коледни приключения

Алармата ми за 6:30 звънна съвсем тихо, но благодарение на вампирския ми слух, успя да ме събуди. Изтъркалях се от леглото без да будя братовчедка ми и влязох в банята да се оправя. Измих си лицето и зъбите и се гримирах леко. Сресах си косата и си я вързах на рошаво кокче, пускайки два малки кичура пред лицето ми. Върнах се в стаята и си облякох светлосинята мрежеста блуза с бели маргаритки по нея, като отдолу си сложих бял къс потник без презрамки, обух си белите накъсани дънки и светлосините ми кецове. Грабнах едно шише кръв от хладилната чанта в раницата ми и го пресипах бързо в термоса ми, след което си взех телефона и стоях в инстаграм докато другите ми роднини не станат. Часът стана девет и Лили отвори очи.

– Весела Коледа! - промълви тя и аз врътнах очи. Днешния ден щеше да е кошмар. Двете слязохме на първия етаж, където родителите на Лили, баба ми, братовчед ми и сестра ми вече закусваха.

– Най-накрая! - извика малкия - Не ми даваха да си отворя подаръците докато всичките не сме тук! - оплака се той и аз седнах на масата да закусвам " Коледни палачинки".

– Е, вече сме тук. Радвай се на новите ти вещи. - казах саркастично докато размазвах направеното с бита сметана и плодове елфско лице върху закуската ми.

– Алекс, ти не искаш ли да видиш какво ти е донесъл дядо Коледа? - пита любезно леля ми и аз прехапах устна.

– Да съм честна, не. Вероятно е нещо безполезно и вие само сте си похарчили парите. - казах и погледнах към неприличащата ми на нищо палачинка - Приключих със закуската. - съобщих още преди да съм я опитала и станах от масата, връщайки се обратно в стаята на Лили.

Всички хора в кухнята и хола изглеждаха учудени. Никой не очакваше такова държание от Алекс, особено на Коледа, празника, който тя толкова много обичаше. Леля и тръгна да става от масата, за да види какво и е на момичето, но майка и веднага я спря.

– Като реши, ще слезе. - съобщи Сидни и всички кимнаха. Децата седнаха около елхата и започнаха да разопаковат своите подаръци. Хейли получи нов телефон, слънчеви очила и нов пуловер, който нямаше търпение да облече. Лиам се вълнуваше от играчката му робот, който трябваше сам да сглоби, а Лили пърхаше от щастие при вида на новата камера и различните обективи към нея. Всички бяха много доволни от подаръците си и го показваха. Дори баба Елизабет се радваше на амулетите, които бе получила.