66. Пицариен бой

117 11 6
                                    

Синтия отвори две големи врати пред нас и тримата се озовахме в на пръв поглед нормален ресторант за пица, но ако се загледаш добре или имаш по-добро обоняние, можеше да засечеш кръвта върху всяка една от поръчките.

– И всички тук са вампири? - питах и Синтия ме погледна, след което преметна шала си през рамо.

– Разбира се! Да не съм луда да обслужвам вампири и върколаци? Та те ще се избият. - каза тя и ни показа една празна маса, на която да се настаним. С Лукас седнахме един срещу друг и вещицата ни подаде менюто, в което бяха описани различните видове кръв, които предлагаха тук.

– Защо има ресторант за кръв, като пак сервират човешка? - питах аз и Лукас се усмихна леко.

– Не знам за повечето градове, но Ню Йорк има дълга и голяма история за убийства и смъртни случаи, направени от "генгстъри", което в повечето случаи значи вампири, които са манипулирали хората да вярват, че са просто улични престъпници. Това заведение е по-цивилизовано и никой не умира. - каза той и ми посочи менюто - Има и животинска кръв. - каза той и аз се усмихнах. Двамата си поръчахме две малки пици и си приказвахме през цялото време, докато се хранехме. Прекарвах си супер и за момент мисълта, че братовчетка ми бе вампир, напълно напусна съзнанието ми. Но моменти като този обикновено свършват бързо. Група вампири влязоха в заведението, минавайки покрай нашата маса и седнаха на съседната. Занам, че беше нормално вампири да влизат тук, все пак заведението беше създадено за тях, но нещо в тази група не ми харесваше. Изведнъж сервитьора дойде с една чаша за вино пълна с човешка кръв и я сложи пред мен.

– От господата. - каза сервитьора и постави една бележка до чашата, преди да си тръгне. Лукас се огледа и аз разгънах листчето хартия.

– "Знаем къде е алфата. Или ни го предай или знаеш какво ще стане." - прочетох аз на ум и погледнах към Лукас - Хайде да си вървим. - казах притеснено ставайки от масата и той ме последва без да задава въпроси. Тръгнахме към коридора, за да слезем на първия етаж и да излезем от пицарията, но пред нас изскочиха още вампири, предполагам от същата група. Обърнахме се обратно към масата ни, но зад нас също стояха вампири. Бяхме обградени.

– Не се прави, че не можеш да четеш или не знаеш за какво говорим. - каза ми единия и Лукас ме побутна по рамото въпросително. Аз му подадох бележката, която все още ми беше в ръката и той я смачка на топка след като я прочете.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now