Неочакван обрат

36. Отсъстващи

– Phesmatos Insendia! - извика момичето съсредоточено, но нищо не се случи - Ъгггх! Не разбирам!

– Опитай пак. - настоя Итън и Тони седна отчаяно на леглото си.

– Защо не става? Мислех си, че магията е лесна! - оплака се тя и се сгуши в коленете си.

– Някои заклинания са лесни, като това за левитация на малки предмети. Други изискват повече усилия. - обясни вампира и седна на стола до бюрото и.

– Дори не знам дали го произнасям правилно! Какво е това? Латински? - пита Тони оглеждайки заклинанието.

– Хей. Не се предавай. Все пак разбра, че си вещица преди три дена. - усмихна се Итън.

– Да. И не съм ходила на училище от три дена и най-добрата ми приятелка вероятно си мисли, че я избягвам, но хей, phesmatos insendia! - каза Тони на един дъх и изведнъж листите хартия на бюрото и избухнаха в пламъци.

– Уоу. Тони! - извика Итън и стана рязко - Не искам да ти развалям настроението, но мога да умра от пожар, така че ако обичаш. - каза той посочвайки малкия пламък, който се разрастваше по дървеното бюро.

– Не знам как да го спра! - каза Тони уплашено и Итън взе една чаша вода от нощното шкафче и я изсипа върху огъня, изгасяйки го.

– Като се успокоиш. - отвърна той - Огъня беше предизвикан не толкова от заклинанието, колкото от твоите емоции.

– О страхотно. Съдбата е избрала много гневен човек за вещица. - отбеляза Тони и разлисти гримоара.

Седях спокойно в часа по испански, рисувайки си замислена по тетрадката, когато госпожата ми спомена името и ме изкара от съзнанието ми.

– Has visto a Ethan, senorita Cooper? - пита тя и аз поклатих глава объркана.

– Отсъства. - отвърнах - Четвърти ден подред. - казах под нос и продължих да си драскам. Продължих си деня сама, както и предните три такива. Не знам какво се случваше с Итън, но бях сигурна, че има нещо общо с Тони. Все пак последния разговор, който проведохме беше за нея. След обедното междучасие се преоблякох в униформата ми за физическо и излязох на двора. Беше средата на декември, но понеже нямаше сняг, треньора отказва да играем в салона. Направих няколко обиколки с групата ми, когато треньора наду свирката и ушите ми изкънтяха. Беше почти както във първите ми дни от трансформацията, само че без частта с кръвта от ушите.