88. Малкият вещер

80 5 9
                                    

– Какво ще рече "усложнение", Зейн? - питах леко притеснена. Ако още нещо е беше случило на братовчедка ми, заради мен, никога нямаше да си го простя.

– В библиотеката ли сте? - пита той, игнорирайки въпроса ми.

– Да, но...

– До пет минути съм там. - каза той и затвори. 

– Сигурен съм, че всичко е наред с Лили. - опита се да ме успокои Итън. Аз се усмихнах леко и се запътих към горния етаж. Излязох от сградата, точно когато Зейн се появи зад ъгъла, сам.

– Какво стана? - питах веднага и той спря пред мен.

– Преди да кажеш нещо, идеята беше изцяло нейна. - съобщи той и тогава след него се показаха Лили и по-малкия и брат.

– Лили, какво... - започнах, но тя ме прекъсна.

– Каза, че ти трябва вещица! Опитах се да говоря с баба, но тя все отказваше, твърдейки, че ако не бях вампир, аз самата съм щяла да мога да помогна. Тогава ми хрумна, че брат ми също има магическа кръв.

– И просто замина за Ню Йорк без да ми кажеш?

– Исках да помогна и...

– Какво става тук? - прекъсна я Тони и очите и се приземиха върху седем-годишния ми братовчед - Това беше неочаквано.

– Алекс, вярно ли е, че си вампир? - пита той и аз погледнах към Лили сериозно.

– Казала си му?

– Как иначе бих го убедила да дойде с мен без да казва на родителите ми? - отвърна Лили.

– Просто супер! - казах, вдигайки ръце във въздуха.

– Той може да помогне! Сигурна съм, че ще направи, каквото искахте от баба.

– Мисля, че е твърде малък и неопитен за това заклинание. - обади се Итън.

– Не ми казахте, че ви трябва опитен магьосник. - оправда се Лили.

– Вещер... - поправи я Тони, но коментара и се изгуби в пространството.

– Не очаквахме да доведеш брат си! - отвърнах аз.

– Но той е тук сега. Не виждам защо поне да не опитате. - каза Зейн, скръствайки ръце.

– Ако Първите вампири разберат за него... - започнах аз, с тих глас.

– Няма, стига да побързате. - съобщи Зейн и аз кимнах.

Неочакван обратحيث تعيش القصص. اكتشف الآن