Неочакван обрат

45. Централ парк

Слънцето изгря и чух писъците на Лиам от щастие на първия етаж. Лили изсумтя и се зави през глава, а аз се измъкнах от завивките, взех си чантата с грим и влязох в банята. Изкъпах се набързо, увих си косата в хавлия и започнах да се гримирам докато я чаках да изсъхне. Като бях готова си пуснах косата, сресах я и я сплетох на две недовършени боксьорски плитки, като накъдрих леко останалата коса, както и малките кичури, които висяха пред лицето ми. Върнах се в стаята и забелязах, че братовчедка ми още спи, затова отворих гардероба тихо, облякох си късия бял потник с тънки презрамки и червени ягодки по него, черните дънки с висока талия и разбира се белите ми маратонки на платформи. Взех си термоса, напълних го наново и слязох долу.

– Добро утро! - поздравиха ме всички и аз им махнах с ръка и седнах на масата.

– Какво искаш да закусиш? - пита ме майка ми докато аз си проверявах известията на телефона ми. 

– Каквото има. Не искам да ви занимавам. - казах искрено и сестра ми ми поднесе една чиния палачинки - Благодаря. - усмихнах и се и отпих от термоса си. Не след дълго братовчедка ми също слезе и след като закусихме, решихме да излезем на разходка.

– Алекс, навън е минус десет градуса. - спря ме майка ми. - Облечи се по-прилично. Вземи пример от Лили. - каза тя посочвайки братовчедка ми, която беше с лилав пуловер с блестящи нишки, светли дънки с висока талия, черно палто и ботуши. За капак си сложи шапка, шал и ръкавици. Аз изсумтях, облякох си бялото яке и двете с Лили излязохме и се запътихме към Централ парк. Докато вървяхме по улиците братовчедка ми зъзнеше от студ, а аз си вървях съвсем нормално. Това да си вампир си имаше своите привилегии. След известно време решихме да спрем в едно кафене да се стоплим. Поръчахме си напитки и нещо за хапване и седнахме на една от масите. 

– Как не ти е студено? - пита Лили отпивайки от горещия си шоколад треперейки и аз се подсмихнах.

– Свикнала съм на Ню Джързката зима. - излъгах я и отпих от ягодовия си шейк.

– Щом казваш. Добре. Но сега я ми кажи. Има ли някой когото си харесваш? - пита тя накланяйки се към мен и аз врътнах очи.

– Защо толкова искаш да знаеш? - питах през лек смях - Не. Всичките момчета, с които излизам са ми само приятели.

– Аз пък не ти вярвам. - съобщи тя и грабна една поничка от чинията в средата на масата - Покажи ми техни снимки. - настоя тя. Аз врътнах очи и си извадих телефона. Прегледах си цялата галерия и най-накрая открих едни снимки на мен, Итън и Тони от деня, който прекарахме заедно и ги показах на Лили.