Минаха няколко дена откакто Зейн замалко не умря, защото аз се бях доверила на грешния човек. Все си казвам "внимавай с хората" и все попадам в неприятни ситуации. Поне това не ми се случи с Лукас. Въпреки множественото спорове, които водехме непрекъснато, той беше добър приятел. Помогна ми да приютя Беатрис за няколко дена и все още не се беше изпуснал, че тя и брат и са върколаци. Знаех, че евентуално ще стане.
В град като Роузвилидж е трудно да опазиш нещо в тайна за дълго. Нормалните хора нямаше да разберат, разбира се, но всички свръхестествени щяха. А много от тях не са дружелюбни. И под "много" имам предвид семейство Монтеро. Първите вампири на този свят. Не вярвам върколак да може да ги убие, но това определено би им дало повод за излишен спор. Всеки път, когато се засичах с тях в коридора на гимназията те намираха с нещо, с което да се заядат. Ту Доротеа и Ремъс ми отпращаха смъртоностни заплахи, ту Верина и Куинтъс ми се усмихваха мило. Определено ме объркваха много. Не се бях засичала с Аугустъс от около седмица и честно това малко ме притесняваше. Той беше единствения, който можеше да ме успокои, когато братята и сестрите му направят нещо. Единствения на когото вярвах.
Макар разправията му със Зейн и огромната липса на доверие между двамата, те се бяха разбрали доброволно да отидат до Италия и внимателно да изкоренят Аштона с помощта на хора. Задачата беше опасна по много причини. Първо, ако някой от тях докоснеше Аштона, веднага щеше да умре. Второ, не можеха да манипулират хората да го изкоренят за тях, защото магията на Аштона премахваше всяка друга магия. Трето, никой не биваше да разбира за силата на това цвете и защо има интерес към него. Мисията наистина си беше трудна.
Петък вечерта Матиас се върна и аз най-накрая отървах Лукас от Беатрис. Макар и аз да живеех в апартамента през повечето време, Беатрис обожаваше да играе на настолни игри с Лукас. Беше ми чудно как и защо той се съгласява, но щом Беа беше щастлива, предполагам това не беше от голямо значение. Сутринта я заведох на училище, а следобед Матиас я прибра и на следващия ден ми благодари със сладкиш от Санкс.
- Оценявам жеста, но за жалост не усещам вкуса. - казах преглъщайки хапка от вишневата торта и Матиас се почеса зад врата.
- Вярно. Все забравям. - каза той и аз се усмихнах - Но наистина, много ти благодаря.
- За нищо. Беатрис е прекрасна.
CZYTASZ
Неочакван обрат
WampiryМислиш, че живота ти е нормален и от нищото се случва нещо, което го променя завинаги. Младата Алекс Купър претърпява инцидент и единственият начин да не умре е... ами, ухапване от вампир. Вампир, който и спасява живота. Какво ще се случи по-нататък...
