10. Отключени способности

202 11 6
                                    

Часът по физическо свърши и момичетата се преобличаха. Итън излезе от мъжката съблекалня с Джаксън по петите и се отправи към часа си по английски. 

– За кого се мислиш? - провикна се Джаксън за зад него.

– Казвам се Итън. - отговори Итън шеговито и го погледна.

– Много си забавен. Смяташ, че можеш да дойдеш тук, да се сприятелиш Алекс и да станеш част от футболния отбор?! Помисли пак! Ти не принадлежиш тук! - извика той.

– Чакай, заради Алекс ли е това? - пита Итън объркан и Джаксън го допря до стената.

– Върви си. Не си желан тук. - повтори отново Джаксън.

 – Напротив. Даже мисля, че на Алекс и е приятна моята компания. - реши да го подразни Итън и Джаксън посегна да го удари, но Итън го спря.  Джаксън пробва отново и този път го уцели в главата. Устната му се разкървави и очите му светнаха в лилаво. Той отблъсна Джаксън от себе си и се приготви да му нанесе пагубен удар.

Докато чаках Тони да се преоблече, заради мрежестия си чорапогащник, чух силни звуци в коридора. Като чели никой друг не обръщаше внимание и сметнах, че ще е по добре да проверя. Излязох и пред вратата витях Джаксън да лежи на пода, а Итън се готвеше да го атакува.

– Итън! - като го извиках и той ме погледна, забелязах, че неговите очи светят различен цвят от моите и тези на Зейн. Той погледна обратно към Джаксън и стана бавно от пода. Джаксън също се изправи и се опита да го удари, но аз го спрях.

– Сериозно? Избираш неговата страна? - пита Джаксън ядосан.

– Не избирам ничия страна Джаксън! - отговорих - И двамата не сте прави да се биете! Още повече, че Итън е ранен.

– Само му е сцепена устната. Не преувеличавай Алекс. - оправда се той.

– Достатъчно. - прекратих ни разговора и хванах Итън за ръка. Нямаше как да му се карам тук, пред Джаксън. Запътихме се към двора.

– Алекс! Алекс, стига де! Сериозно ли ми се сърдиш? - пита той гузен дали от постъпката си или от това, че не застанах на негова страна.

– Джаксън, ще говорим после. Наистина. - обещах му и с Итън излязохме от училището. Той ми се усмихна и аз скръстих ръце.

– Притесни ли се за мен? - пита той щастливо и аз му ударих един лек шамар.

– Какво си мислеше?! Ами ако беше убил Джаксън? - развиках се аз.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now