Неочакван обрат

9. Футболния отбор

Дните минаваха бързо и скоро дойде четвъртък. Нямаше ден, в който да не бях засякла Зейн в коридора. Все едно нямаше по-интересна работа от това да следи седемнайсет-годишен тинейджър. Вървях към стаята по рисуване, когато Тини ме пресрещна пред вратата. 

– Хей. - поздравих я аз.

– Зейн пак е тук. - каза тя директно и аз врътнах очи.

– За радост все още не ми се е мернал пред очите. - отговорих аз - Не знам как да го накарам да спре да ме преследва.

– А той какво всъщност иска? - пита тя и направи път на едно момиче да влезе в кабинета.

– Само ако знаех... - въздъхнах аз и влязох в часа. Звънеца би и всички продължихме да рисуваме картините ни от миналия път. Принципно не можех да рисувам, но откакто бях ухапана, това мое умение се подобри уникално много. Имах чувството, че ставаше като с магия. Когато часът свърши си оставих платното да изсъхне на една от масите и се запътих към шкафа ми. Взех си нещата по испански и тръгнах към стаята. Вървейки по коридора някой се блъсна в мен, много силно и ме заби в стената.

– Ууууу. - извикаха всички в коридора и видях Бен с ръце на устата.

– Много съжалявам Алекс. - извини ми се той. Помогна ми да се изправя и видях момчето с очилата от часа по математика на пода. Той бързо се изправи и Бен го хвана за блузата - Къде си мислиш, че отиваш, а? Блъскаш се в Алекс и после бягаш. Така ли е? - извика той грубо.

– Ти ме блъсна в нея! - оправда се той и Бен го хвана още по плътно.

– Недей да лъжеш! - извика Бен - Извини и се!

– За нещо което ти си направил? - вдигна вежда момчето с очилата и Бен се подготви да го удари право в лицето.

– Бен! Стига! - изкрещях - Пусни го. - Бен въздъхна, но не си отпусна нито юмрука нито захвата - Бен моля те. - помолих го с по тих глас и му докоснах свитата ръка, смъквайки я надолу, далеко от лицето на момчето. То вдигна ръце и се усмихна триумфално. Бен обаче го пусна, удари шкафа зад него и си тръгна. Аз поех дълбоко въздух, за да се успокоя от ситуацията и тръгнах отново към испанския. Влязох точно със звънеца и се усмихнах на госпожата. Седнах си на чина и си отворих тетрадките.

– Buenos dias clase. - поздрави ни учителката - Hoy vamos a tener un nuevo estudiante. Les quiero presentar a Ethan. - вратата се отвори и Итън влезе в стаята. Погледите ни веднага се срещнаха и той се усмихна, след което погледна госпожата, която посочи класа - Представи ни се.