Тичах през гората възможно най-бързо с вампирската си скорост. Нищо или никой не ме гонеше, но срещата с Аугустъс ме изненада и уплаши много. Стигнах колибата и отворих вратата рязко, спирайки в средата на стаята, за да си поема дъх.
– Зейн... Първите вампири... - започнах и като надигнах поглед, осъзнах, че нямаше никой пред мен - Зейн? - питах и отворих вратата на спалнята, но и тя беше празна - Зейн! - завъртях се в кръг и седнах на ръба на леглото мислейки къде може да го открия. Съсредоточих се и се опитах да проследя туптенето на сърцето му, ако беше някъде наблизо, но около мен беше пълна тишина. Единствено се чуваше шумоленето на някой електронен уред от долния етаж. Изправих се и слязох в мазето, но там нямаше нищо, освен пуснат телевизор без звук. Взех дистанционното от леглото на Итън и го изключих, след което си извадих телефона, за да набера Зейн. Изведнъж чух силен звук от към стаята с килиите. Погледнах рязко в нейната посока, прибрах си телефона и тръгнах по тесния коридор, взимайки един кол от арсенала на стената. Поех си въздух и влетях в стаята, готова да намушкам евентуално измъкналия се вампир, но вместо това Зейн ми хвана ръката и ми я усука така че да изтърва оръжието си. Аз изсумтях от болка и той ме пусна.
– Алекс? - каза той гледайки ме в очите и вампирите от клетката се засмяха.
– Това ли ви е силния вампир? - каза единия и се подпря на решетката, но се опари на върбинката и бързо се дръпна назад, търкайки ръката си.
– Тайното оръжие! - обади се друг и Зейн се обърна ядосано и изсипа една кофа вода с върбинка върху многознаещите затворници. Аз отстъпих назад, за да не ме опръска случайно, докато все още си търках китката. Тя беше зачервена и много вероятно имах някоя спукана кост, но тя щеше да зарасне скоро благодарение на вампирството. Изведнъж Зейн ме грабна за рамото и ме изведе от стаята.
– Какво правиш тук? - пита той ядосан и погледа му се отправи към ръката ми, а аз побързах да я скрия зад гърба си. Не знам защо направих така, но погледа му се прехвърли върху очите ми и аз вдигнах рамене.
– Ако си беше вдигнал телефона, щеше да знаеш! - сопнах се аз и Зейн си извади телефона от джоба, забелязвайки всичките пропуснати обаждания.
– Виж, няма да говорим за това което ти казах в училището. - съобщи той и тръгна към втория етаж без да ми даде шанс да продължа разговора.
YOU ARE READING
Неочакван обрат
VampireМислиш, че живота ти е нормален и от нищото се случва нещо, което го променя завинаги. Младата Алекс Купър претърпява инцидент и единственият начин да не умре е... ами, ухапване от вампир. Вампир, който и спасява живота. Какво ще се случи по-нататък...
