Неочакван обрат

3. Наказанието

Мина една седмица от както бях почнала училище и да си призная, не го мразех. Беше забавно да идвам всеки ден, да се забавлявам с новите си приятели и познати и даже почти забравях, че съм принудена да ходя там. Звънеца за час би и аз се настаних на чина ми. Имах химия и днес госпожата ще ни разделя на работни групи за проекти.

- Джаксън с... Хм? - почуди се госпожата след като беше създала няколко двойки вече.

- С Алекс? - предложи той усмихнат и аз се засмях леко, при което той ми намигна.

- Мне. Алекс съм я планирала да е с... Антония! Пак закъсняваш. - отбеляза госпожата, след като момичето с розовите кичури влезе през врата полузаспала - Седни до Алекс. Тя е новият ти партньор. - Антония кимна и се настани до мен мятайки раницата си на пода, под чина. Учителката продължи да обявява работните групи и Джаксън ме потупа по гърба.

- Жалко, че си с откачалката. С теб щяхме да сме страхотен отбор. - каза той тихо и аз се усмихнах.

- Изобщо знаеш ли нещо по химия? - попитах го и той прехапа устна - И аз така си помислих. - обърнах се напред към дъската и преписах заглавието.

- Добре. От вас се иска да направите сместа пред вас от жълта, в лилава. Имате 30 минути. Късмет. - засече госпожата и аз се обърнах към спящата Антония. Побутнах я по рамото и тя се усмихна сънливо.

- Време ли е да си ходим? - пита тя с надежда и аз поклатих глава отрицателно - Жалко. Е, какво трябва да правим?

- Да променим цвета на течността от жълта в лилава. - повторих обяснението на госпожата.

- Лесно. Но първо кажи, искаш да изпълним задачата, или да се позабавляваме? - пита тя хитро и аз вдигнах рамене.

- Да се позабавляваме? - попитах.

- Вместо да стане лилава, може да превърнем течността във изригващ вулкан с много димове. - обясни тя.

- Това не е ли опасно? - питах объркана.

- Може би малко, но ще сме свободни от час до обяда. - поясни тя.

- Може би някой друг път. - казах и тя вдигна рамене.

- Добре. Ти решаваш. Между другото, аз съм Антония, но може да ми казваш Тони. Антония звучи някак ядосано. - усмихна се тя разглеждайки съставките на масата пред нас.

- Аз съм Алекс. - представих се.

- Не, не си. Ти си Алексъс Купър. - съобщи тя и аз я погледнах учудено - Чух те първия ден, когато говори с директора. - каза тя изсипвайки някакво прахче към сместа.