38. Приятелската тайна

136 7 5
                                    

Петъка след инцидента с Ванеса, училището беше затворено, което лично на мен не ми пречеше имайки предвид, че не можех да се дигна от леглото. Уикенда мина бързо, тъй като го проспах и след като новолунието отмина, можех да започна седмицата си нормално. Влязох в училището и първото нещо, което забелязах беше олтар пред шкафа на Ванеса. Погледнах хората седнали тъжно пред него и ги подминах, влизайки в часа си по география.

– Добро утро ученици. - поздрави ни госпожата след биенето на звънеца - Както вероятно знаете, Ванеса Уилиамс загуби живота си миналия четвъртък. Ситуацията е наистина трагична. Тази седмица е Коледния базар на училището и искам да ви информирам, че част от парите, ще отидат за семейството на Ванеса. Затова, ако не сте сигурни дали, ще участвате, моля ви, премислете го добре. За добра кауза е. - обясни госпожата и аз врътнах очи. 

"Добра кауза" - повторих си на ум - С какво ще им помогнат едни сто долара? Да не би ще върнат Ванеса обратно? Не!  - часът свърши и аз се отправих към стаята по химия, но изведнъж някой ме хвана за ръката.

– Купър! - обади се Джаксън и аз го погледнах.

– Хей. - усмихнах му се и продължихме да вървим заедно.

– След като отиде на партито с някой друг.. - започна той и аз го погледнах.

– Ъмм, не си спомням да си ме канел на партито. И да сме честни, щеше да е по-добре да не ходим изобщо. - казах и той се засмя леко.

– Да... Имаш право. Както казвах, щом не дойде на партито с мен, какво ще кажеш за Коледните танци този петък? - предложи той и аз се усмихнах.

– С удоволствие Джаксън. - отговорих - Стига да имах желание да ходя.

– Какво имаш предвид? Коледа е! - възкликна той и аз вдигнах рамене.

– Коледа е просто още един зимен ден. - отвърнах.

– Не можеш да ми кажеш, че не харесваш Коледа. - каза той и аз се доближих до него.

– Не харесвам Коледа. - прошепнах и го потупах по рамото - Ще закъснея за час. - съобщих и си продължих по пътя към стаята по химия. За моя изненада, всичките места бяха заети, освен едно. Седнах до Тони и си отворих тетрадката.

– Чух за партито. - прошепна тя след като звънеца би, но аз не и обърнах внимание - Съжалявам за случилото се. - продължи да говори тя и аз продължих да я игнорирам - Щях да дойда с теб, но имах много важна работа, Алекс. Няма да повярваш какво се случи! - прошепна развълнувано и аз си прелистих тетрадката - Знам, че ме чуваш. Алекс.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now