79. Вещерска кръв

127 5 2
                                    

Гледах снимката зашеметено без да мога да разбера кой беше човека носещ моето фамилно име.

– Това ли искаше да ни покажеш? - пита Лукас ядосан и Тони скръсти ръце - По какъв начин ни помага това?!

– Наистина ми пилиш нервичките! - извика Тони, но аз не ги погледнах. Не ме интересуваше спора им, бях твърде погълната от мъжа на снимката. Изглеждаше ми толкова познат, макар че никога не го бях виждала.

– Можеше просто да кажеш на Алекс за това! А и какво толкова, че някакъв мъж от 1972 носи нейната фамилия. Името Купър е разпространено! - извика той в отговор и аз усетих как една сълза пада по бузата ми. Не бях сигурна защо и я избърсах пред Итън, който стоеше до мен, да я види. 

- Motus. - каза Тони хладнокръвно и запрати Лукас в другата част на стаята. Аз се обърнах при силния шум от Лукас, който се заби в стената и падна върху едно от старите бюра. Той бързо се изправи и погледна Тони ядосано.

– Така ли? - пита той и си показа вампирското лице, тичайки към вещицата и я заби в стената.

– Лукас! - извиках, като осъзнах сериозността на ситуацията, но той не ми обърна внимание и си заби зъбите във врата на Тони - Лукас! 

– Лукас! - викна Итън след мен и скочи върху гърба на другия вампир.

– Лукас спри! - извиках аз без да знам какво да направя. Ситуацията ескалира много бързо, но Итън успя да избута Лукас от тялото на Антония и тя падна на земята в несвяст. Лукас се обърна скоростно към Итън и му счупи врата, след което погледа му се насочи към мен. От устата му капеше кръв върху дрехите, а вампирското му лице се изпари бавно. Той ме подмина без да каже каквото и да било и излезе от библиотеката. Аз останах неподвижна няколко минути докато проумея какво точно се беше случило и като се осъзнах седнах на колене до Тони и и повдигнах главата. Доближих си ухото до гърдите и и за мое успокоение, сърцето и туптеше, но от врата и течеше много кръв и аз усетих как вените ми под очите започват да пулсират.

Ако пиеш от нея ще я убиеш! - обади се другото ми аз и аз се разсеях от миризмата на кръв, която ме изкушаваше - Но като се замислиш, тя и без това умира.

– Не помагаш! - проплаках аз и се опитах да измисля какво да правя, но нищо не ми идваше наум. 

Пий човешка кръв! Така ще станеш истински вампир и ще можеш да я излекуваш с кръвта си. - предложи тя и се замислих за момент. Това щеше да промени живота ми завинаги, но щеше да спаси този на Тони - Стига си го мислила! - извика тя и посегна да ме докосне, но не успя - Има куп хора горе! Избери си един и пийни малко. А и да ги убиеш, няма да има проблем. Може да манипулираш всички да забравят.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now