29. Гостите

155 11 3
                                    

Мина една седмица. Една много мъчителна седмица. Вярно, изкарах шест по английски, но това беше заради манипулацията на Итън. Манипулацията, която доведе до всичките ми проблеми. Тони ме избягваше, все едно аз бях виновна, че Зейн манипулира баща и. Аз избягвах Итън, защото се чувствах гадно, че го изгних така от дома ми, а Зейн като чели се беше изпарил от лицето на Земята. Всеки път като му звъня, телефона му ме изпраща към гласовата поща. Както и да е. Тази седмица прекарах главно сама. Не, ако бях сама, нямаше да е толкова зле. Всъщност аз прекарах седмицата с досадното ми невидимо друго аз, което не спираше да говори. Искаше ми се да я убия, но това беше някак невъзможно, имайки предвид, че и аз чувствам нейната болка.

– Алекс, ела да посрещнеш гостите! - извика майка ми от долния етаж и аз надигнах поглед от монитора ми.

Вече са тук? - пита Джаксън от другата линия и аз кимнах. Той беше единствения съществуващ човек, с който си говорех напоследък.

– Ще ти звънна след малко. - казах и затворих. Обух си белите маратонки с платформа и хукнах по стълбите надолу - Лили! - извиках радостно като входната врата се отвори и се метнах право върху момичето.

– Алекс! - извика тя в отговор и ме прегърна силно. Лили бе моя братовчедка. Тя е с една година по-голяма от мен, но двете с нея винаги сме се разбирали прекрасно.

– И аз съм тук. - обади се малкия и брат, който не можеше да мине заради нас и двете се засмяхме. Той прекрачи прага и се отправи към хола.

– Не мога да повявам, че те виждам! - възкликна Лили - Колко време мина?

– Три години. - съобщих аз и тя се ококори и ме прегърна.

– Добре, Лили ти можеш да останеш в стаята на Алекс, а Лиам може да спи с Хейли. - съобщи мама и малкия подскочи от щастие.

– Да! Хейли ела да ти покажа новите ми играчки. - каза той и задърпа сестра ми към куфара си.

– Като стана дума, трябва да ти покажа едни уникални снимки, които направих като бяхме на Гранд каньона. - съобщи Лили, грабна си куфара и заедно тръгнахме към моята стая. Отворих вратата и заварих двойничката ми да лежи на леглото.

Ъгх, още хора. А си мислех, че трябва да търпя дрънкането само на Джаксън... - оплака се тя и затвори очи. Братовчедка ми седна до нея на леглото и извади фотоапарат си - Хей, кажи на тази надувка, да внимава къде сяда. - каза двойничката ми и стана ядосана от леглото. Аз седнах мълчаливо до Лили и загледах снимките, които бе направила.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now