Минаха няколко дена, в които Зейн не ме е тормозил особено. Появяваше се все по-малко в училище и почти не го виждах на прозореца ми. Все още не знаех как да си контролирам зъбите, затова се стараех да избягвам семейството ми, особено пък на вечеря. С това ми помагаше Антония. Не знам дали покрай тайната ми, но двете с нея станахме много близки приятелки. Все още не и бях казала за сестра ми, но знаех, че скоро ще се наложи. Лежах на леглото ми и четох задължителната ми литература, когато чух потропване по прозореца. Въздъхнах и се изтъркулих от леглото. Отворих прозореца и го погледнах.
– Какво? - питах Зейн с досада и той вдигна вежда.
– Още ли не можеш да се справиш със зъбите? - пита той учуден и едно къдраво момче с дълга светло кафява коса малко над раменете, същото от нощта на пълнолунието, подаде глава до Зейн.
– Аз мога да помогна. - предложи той.
– Не не може. - настоя Зейн.
– И ти си...? - тотално игнорирах Зейн и момчето се усмихна.
– Итън. - представи се той - Ами ти? - погледнах Зейн и се усмихнах подло.
– Ще ти кажа после. - обещах на Итън и Зейн се намръщи. Беше го яд, че все още не ми знае името. Нали чуваше всичко? Как точно това все му се изплъзва?
– Вечерята! - чух мама да вика от първия етаж и се обърнах към вратата ми.
– Чакай! - викна Итън и се опита да влезе в стаята ми, но някаква невидима сила го отпрати назад.
– Трябва да бъдеш поканен, забрави ли? - пита Зейн с вдигната вежда и понечих да отворя вратата.
– Трябва да си спокойна. - продължи да говори Итън - За да овладееш силите си, трябва първо да овладееш себе си. - той кимна и аз му се усмихнах. Отворих вратата и слязох на вечеря.
Итън и Зейн седнаха на ръба на покрива пред стаята на Алекс и загледаха гората.
– Не и помагай. - заповяда Зейн.
– Защо? - пита Итън - Ти я превърна. Не смяташ ли, че е редно да и помогнеш? Поне с това.
– Не и докато не приеме да влезе в нашата глутница. В нашия отбор. - настоя Зейн и очите му светнаха.
– Не ми звучи много справедливо. - съобщи Итън и Зейн се изправи на крака.
– Не ме интересува! - изсъска Зейн със по-дебел глас и скочи от покрива. Отправи се право в гората. Итън поседя още малко, докато не чу далечни стъпки по стълбите на къщата и отваряне на врата. Стаята на Алекс светна и момчето се доближи до прозореца и почука.
YOU ARE READING
Неочакван обрат
VampireМислиш, че живота ти е нормален и от нищото се случва нещо, което го променя завинаги. Младата Алекс Купър претърпява инцидент и единственият начин да не умре е... ами, ухапване от вампир. Вампир, който и спасява живота. Какво ще се случи по-нататък...
