Неочакван обрат

58. Новогодишна война

Вървях по миризмата на кръвта, минавайки между всички хора в центъра на града. Завих по една от уличките и получих изглед към пътя до гората. Целия беше облян в кръв, а върху нея стояха поне двеста вампира и обсъждаха нещо с Итън и Зейн.

– Казах ти, за да стигнеш до нея, трябва да минеш през мен! - каза Зейн и баща му се усмихна самонадеяно.

– Както кажеш, сине. - каза той наблягайки на последната дума и заби ръката си в тялото на Зейн. Можех да чуя как сърцебиенето му се намаляваше и видях как пръстите му се оцветяваха в сиво. Итън пребледня, но не посмя да помръдне - Последни думи? - пита баща му доволен.

– Няма да спечелиш. - каза Зейн едва едва и баща му беше готов да измъкне сърцето му от тялото му.

– Спрете! - извиках аз и всички се обърнаха към мен - Печелиш! Убий ме! Направи каквото искаш с мен, само го остави да живее! - казах и се доближих леко. Алфата ме огледа и извади ръката си от тялото на приятеля ми, без да държи сърцето му в юмрук. Аз си отдъхнах и Зейн падна уморен на пода. Тръгнах към него, за да помогна на Итън да го изправи, но изведнъж двама вампира ме хваната за ръцете и аз не можех да помръдна.

– Осъзнаваш ли колко глупаво постъпи току-що? - пита алфата и аз свих вежди - Можеше да се измъкнеш и да спасиш семейството си, но вместо това се предаде. - каза той и си наостри зъбите - Винаги съм се чудел какъв вкус има кръвта на незавършен вампир. - алфата се доближи до мен и си заби острите зъби във врата ми, карайки ме да изпищя силно. Погледа ми започна да се замазва след няколко негови глътки и всичко стана черно. Дали това беше края?

– Защо се предаде? - пита един глас, но около мен беше само тъмнина.

– Къде съм? - питах и пред мен застана другото ми аз.

– В твоята глава. - каза тя - Знам... Много е скучно. Представи си какво ми е да седя тук по цял ден докато ти се забавляваш на светло.

– Ако съм в главата си, то значи ли, че не съм...

– Мъртва? - довърши ми изречението тя - Технически да, но вампир не може да умре ако му източат кръвта.

– Умирала съм и преди. - казах сещайки се за онзи път в Ню Йорк - Защо никога не съм идвала тук? 

–Идвала си. Просто аз не се бях показала и ти виждаше само тъмнина. - каза тя - Знам, че с теб се мразим, но трябва да ме слушаш. - превключи на сериозен тон тя - Събуди се.