Неочакван обрат

91. Спешно

Тони се събуди с леко главоболие. Огледа се наоколо и разтърка очи. Предната вечер беше стояла до късно в магическата библиотека, дори след като Алекс и Итън си бяха тръгнали, учейки нови заклинания от семейните гримоари на Алекс. 

Алармата и звънна за пореден път и тинейджърката изръмжа и метна някаква тениска по часовника, което само леко приглуши звука. Тя стана от мекото си легло, отрупано с одеяла, и влезе в банята да си вземе един душ. Оправи си косата и се гримира, след което се облече и тръгна по стълбите към кухнята, като междувременно писа на Алекс, че ще закъснее за първия час. Беше забравила да си зареди телефона, затова го изключи и го прибра в раницата си. Грабна един бейгъл от плота и отвори входната врата. Баща и вече беше на работа, а брат и или спеше, или беше с негови приятели в някой бар. На Тони не и пукаше особено. Излезе на улицата, когато изведнъж получи странно усещане и се обърна към дома си. На килима пред входната врата имаше нещо. Писмо. Тони се върна, вдигна го и видя, че е адресирано до нея. Странно. Кой още пращаше писма? Тя отново тръгна по пътя към училище, отваряйки писмото. Беше писано на ръка.

Антония,

Чувала съм много за теб от различни хора и затова избирам да ти се доверя. Не казвай на никого за това писмо или че съм се свързала с теб. Искам да помогна. Ела на гара Роузвилидж в 8:00. Ще те чакам. 

А.М.

Тони спря по средата на пътя и си погледна часовника на китката. Беше 7:30. Трябваше и точно половин час да стигне до гарата. И без това вече беше закъсняла за часа по география, какво и пречеше да се срещне с А.М. Който и да беше това... Тя се огледа за коли и смени посоката. Вървя известно време, подминавайки по-скъпия квартал и най-сетне стигна до гарата. Перонът беше празен с изключение на една потайна фигура, загърнала се с наметало. Идеята да се срещне с нея сама вече не и се струваше толкова добра. Тя си пое дъх и я доближи.

- Ти ли си А.М? - пита тя и тайнствената фигура се обърна, разкривайки лицето си.

- Да, но можеш да ме наричаш Анабела. - каза тя и Тони застина на място. Анабела Монтеро стоеше пред нея. Нейната светло кафява коса лежеше нежно на раменете и, а сините и очи срещнаха тези на Тони.