Неочакван обрат

39. Червен сняг

Прекарах следващите два дена следейки Матиас заедно с Тони и Итън, но момчето успяваше винаги да се изпари някъде. А когато го виждахме, не правеше нищо необичайно. Изглеждаше, че няма приятели, тъй като винаги беше сам, и определено не беше вегетарианец имайки предвид колко много обичаше пържоли. Сряда след училище се измъкнах от първата вечер на Коледния базар и отидох право към дома на Зейн. В гората беше навалял лек сняг и когато стигнах до колибата, маратонките ми бяха подгизнали. Влязох през входната вратата и започнах да се оглеждам. Чух стъпки под мен и вампира се появи от мазето.

– Какво правиш тук? - пита той и намести перчема си.

– Дойдох да те питам дали имаш информация за вампира убиец. - казах и той поклати глава.

– Нищо. Няма как да намеря човек, който не познавам. - съобщи Зейн и аз седнах на дивана.

– Няма ли информация за нов вампир в града? Сигурно Санкс знае нещо! - сетих се и тръгнах да ставам, но Зейн ме бутна и аз се строполих на дивана.

– Не. Говорих с него. Нищо не знае, но ще е нащрек. - обясни той и аз въздъхнах.

– Тони е вещица. - казах изведнъж и Зейн ме погледна.

– Знам. Итън ми каза. - каза той и аз кимнах - Какво има? Едва ли те тормози само убиеца на Ванеса.

– Би трябвало и аз да съм вещица, Зейн. С Тони можеше да учим заклинания заедно. - казах и една сълза се спусна по бузата ми докато си го представях - Нямаше да се налага Тони и Итън да го крият от мен в началото.

– Съжалявам, че стана така, Алекс. Ако можех да го върна... - започна той, но аз го спрях и си избърсах сълзата.

– Не. Харесва ми да съм вампир. Сетивата ми са толкова остри и вече не трябва да ям нормална храна. Да не говорим, че не усещам студа и топлината. И не мога да се разболея! - казах с усмивка - Не съжалявам, че съм вампир. - Зейн се усмихна и отиде до хладилника. Метна ми една бутилка животинска кръв и взе един пакет човешка кръв за себе си.

– Сега кажи... - започна той и седна до мен на дивана - Защо не си на Коледния базар в училището ти?

– Защото... - казах отпивайки от кръвта и погледнах Зейн - Ти как знаеш за това?

– Както знаех за партито на Ким. - отговори той и аз вдигнах вежди.