Неочакван обрат

100. Епилог

От кухнята ухаеше на пиле, а в хола миришеше на смърт.

Бяха преместили Сидни от верандата, за да не привличат любопитни очи към свръхестествената каша в която се намираха. Малко след като Алекс си изключи емоциите, тя се заключи в стаята си и задачата да измислят как да покрият смъртта на Сидни падна в ръцете на приятелите и.

- Ами онзи убиец, който... - предложи Лукас, но Зейн бързо го прекъсна.

- Сидни няма никакви външни рани. 

- Паднала е по стълбите? - даде поредната идея Итън.

- Не става. - отряза го Зейн.

- Да имаш други предложения? Тони? 

Всички погледи отидоха към вещицата, която през цялото време гледаше през прозореца мълчаливо, изгубена в мисли.

- Ей сега се връщам. - каза тя най-накрая и стана от дивана. Мина покрай тялото на Сидни покрито със стар чаршаф и излезе през входната врата. Момчетата я гледаха с неудомение, но не мръднаха и сантиметър.

- Какво и е? - попита Лукас и Зейн го погледна ядосано.

- Каквото ни е на всички. - каза той рязко - Видя как най-добрата и приятелка губи майка си, а после загуби и себе си. Благодарение на теб.

- Би ли предпочел да гледаш как Алекс плаче всеки ден седмици наред? - викна Лукас, ставайки на крака.

- Да, защото поне щеше да запази себе си! - извика Зейн в отговор.

- Щеше да се счупи на парченца, невъзможни за залепяне. - изръмжа Лукас и Зейн не му отговори повече.

Студения въздух посрещна Тони като тя слезе по стълбите, на които преди не повече от час Алекс плачеше. Вещицата си пое въздух и си проправи път до тъмната фигура, която стоеше на улицата с ръце в джобовете.

- Какво искаш? От половин час те гледам. 

- Полъскан съм. - Ремъс се усмихна леко.

- Не ми е до шегите ти сега. - каза Тони, стараейки се да държи гласът си тих. Не искаше приятелите и да я чуят от хола. Магията пулсираше в ръцете и и тя беше готова да я използва - Ти уби Сидни.

- Брат ми беше омагьосан...

- Знам. Итън ми каза какво се случи, какво направи Танда... Мисълта ми е, защо ти я уби? - една сълза се спусна по бузата на Тони и Ремъс си спря ръката, преди да е посегнал да я забърше.