48. Летище кървище

120 8 4
                                    

С Лукас стигнахме до ресторанта и като влязохме отидохме директно при семейството ми. Лили се развълнува като ме видя с момче, защото помисли веднага, че той задължително ми е гадже.

– Чудя се дали да не оставя това като факт в главата и. - пошегува се Лукас и аз го стрелнах с поглед. Той манипулира семейството ми набързо, за да си мислят, че не съм изчезвала днес, след което всички си тръгнахме, защото стана късно. Разходихме се малко из Централ парк и се прибрахме в апартамента. Сложих храна на кучето и се качих в стаят на Лили, а останалите си пуснаха да гледат Гринча долу в хола. На вратата се позвъня и след броени секунди някой влезе в стаята на братовчедка ми.

– Защо не харесваш Коледа? - пита Лукас мятайки се на леглото все едно го притежаваше.

– Какво правиш тук?! - питах изненадана и затворих вратата след него.

– Спокойно. Манипулирах семейството ти да забрави за моето съществуване и да се наслади на филма. - съобщи той с усмивка и аз въздъхнах.

– А си мислех, че Зейн е досаден... - промърморих под нос - И сега трябва да ги накарам да се местят, за да не се притеснявам, че ти ще дойдеш и ще ги убиеш като ти скимне.

– Няма да го направя. - каза той сядайки и ме погледна.

– Защо да ти вярвам? - питах скръствайки ръце и вампира се изправи.

– Защото са ти семейство! - каза Лукас и се доближи до мен.

– И защо това да има някаква тежест? - питах отстъпвайки няколко крачки назад и се спънах в стола. Лукас ме хвана през кръста преди да съм тупнала на земята и ми помогна да се изправя.

– Има. Повярвай. - каза много близо до мен и тогава Карамелче подраска на вратата. Измъкнах се от хватката му и пуснах кучето в стаята. Като се обърнах, Лукас вече го нямаше. Остатъка от вечерта мина спокойно. След като семейството ми изгледа няколко Коледни филма, всички седнахме и вечеряхме заедно, след което легнахме да спим.

На следващия ден станах в десет и влязох да си взема душ. Като бях готова се гримирах и си облякох зелената дълга тениска с кактоси по нея, като я вързах на кръста ми, обух си черните скъсани дънки и черните ми ботита на ток. Накъдрих си косата и я оставих пусната, като направих две малки части на рошави кокчета. Слязох на първия етаж, сипах храна на Карамелче и седнах да закусвам. 

Неочакван обратDove le storie prendono vita. Scoprilo ora