Неочакван обрат

43. Намека спасител

Очите ми светнаха в червено и можех да чуя смеха на останалите вампири около нас. Единствено възрастния вампир не се смееше, а напротив, усмихваше се.

– Ще призная, момичето има хъс. - каза той - Но ще се прояви много тъпа, ако се изправи сама срещу нас. Виждаш ли, ти си бета, която не е пила човешка кръв през живота си. Аз съм алфа на група вампири-убийци, които са готови на всичко, за да оцелеят.

– Кой каза, че аз не съм готова на всичко? - казах и стъпих напред - Давай. - казах и вампирите започнаха да ни наобикалят, готови да ни разкъсат парче по парче.

– Не е нужно никой да умира. - каза Зейн и застана пред мен, предпазвайки ме с ръката си.

– Алекс... - прошепна Итън - Лош план.

– Напротив. - казах, изваждайки малко пликче върбинка, което бях скрила в якето си след като разбрах за другите вампири, и го метнах по алфата, което го накара да се разкъса и всички пред нас почнаха да кашлят.

– Phesmatos Somnus! - извика Тони и всички вампири се стовариха на пода в безсъзнание.

– Насам! - извиках, повеждайки приятелите ми към единствената отключена врата, до която можехме да се доберем, а именно тази към мазето.

– Vis porta. - каза Тони след като тръгнахме по стълбите надолу и вратата на мазето магически се затвори, оставяйки вампирите навън.

– Сега сме в капан. - заяви Зейн, но аз не му обърнах внимание и продължих да вървя надолу към мазето. Там видях Лукас, облегнат на стената до един тунел, а на пода до него лежаха други два посивели вампира.

– Разбрала си намека. - усмихна се той и аз кимнах.

– Отива надолу. - повторих неговите думи от по-рано днес, когато ме посети у нас.

– Не е истина. - каза Зейн и скръсти ръце.

– Той не се ли опита да ви убие? - пита Тони с вдигната вежда.

– Да. И не му е простено, но ако ни измъкне от тук... Ще съм му благодарна. - казах и четиримата влязохме в тунела с Лукас пред нас. След някъде 20 минути излязохме от тунела и се намирахме в някаква пещера - Благодаря Лукас. - казах и той се усмихна. Приятелите ми излязоха от пещерата, а Лукас ме хвана за ръката и ме погледна.

– Има много неща, които не знаеш за Зейн и нашата глутница и с удоволствие бих ти ги казал, но мисля че Зейн трябва да е този, който да го направи. Питай го. - каза Лукас и ме пусна.