72. Тефтерчето

133 8 3
                                    

След като с Итън не можахме да измъкнем никаква информация от баба ми, аз се затворих в стаята ми и изпих една бутилка кръв. Със слуха ми чух как вампира слиза по стълбите и въздъхнах. Бях сигурна, че баба ми ще ни помогне да се справим с Дериан, но явно бях сгрешила. Опитах се да си спомня какво ми беше разказвала баба за първите вампири като бях малка, но ми беше много трудно... Сякаш спомена не бе там. Влязох в банята, за да измия бутилката оцветена в червено, когато телефона ми звънна. Подсуших шишето с кърпа и го поставих при останалите празни шишета, които бях струпала тайно в шкафа под мивката. Забърсах си ръцете и си взех телефона от леглото.

– Да Лукас? - вдигнах и колкото и странно да звучи, чух усмивката му.

– Какво разбра за Дериан? - пита той и аз седнах на ръба на леглото. 

– Нищо. Баба отказва да говори за него. Каза, че информацията била опасна. - обясних и се изправих, сещайки се за нещо. 

– Разбира се, че е опасна! Става дума за първите вампири обитаващи земята! - каза той, а аз го сложих на високоговорител, метнах телефона си на леглото и се разрових из чекмеджетата на бюрото ми, което сега главно служеше за склад на стари тетрадки и дневниците ми... - Алекс? Там ли си? - аз не отговорих и продължих да ровя из нещата ми докато не изкарах един син блестящ тефтер с малко сребърно катинарче. - Алекс? 

– Може ли да ти звънна после? - питах и седнах на леглото с книгата в ръка - Мисля, че отрих нещо... 

Тони се изправи с голямата книга в ръце и малка усмивка на лице, след което побърза да се качи на втория етаж и погледна Лукас.

– Алекс каза, че е открила нещо. Надявам се и ти носиш добри новини, вещице. - каза той и си прибра телефона в джоба на панталона.

– Нещо такова. - каза тя и престъпи прага на магическата бариера - Дай си ръката. - Лукас я погледна с вдигната вежда и тя му дръпна дланта към себе си - Спокойно. Не хапя. - пошегува се тя и погледна гримора си.

– Аз обаче хапя. - каза той без да сваля поглед от нея и тя поклати глава.

– Phesmatos Bienvenue Entre. Phesmatos Bienvenue Entre. - започна да повтаря тя, като със всяка дума, стъпваше една крачка назад, влизайки в тайната стая.

– Тони... - обади се Лукас не знаещ какво се опитва да направи новата вещица, но тя го игнорира и продължи да говори, докато стъпва назад със затворени очи.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now