Неочакван обрат

93. Какво стана?

Зейн и Аугустъс се бяха завърнали успешно от Италия с Аштона, а останалите от Първите вампири не подозираха нищо. Ефекта на луната ни държеше будни по цяла нощ и аз се възползвах от това свободно време да говоря с Итън за плана. Защо точно с Итън ли? Много просто. Тони имаше нужда от сън. Лукас отново бе изчезнал, а плана за действие на Зейн беше наистина простичък - убий Дериан.

С Итън имахме по-детайлна идея. Пълнолунието е понеделник. Отиваме на училище, като нормални деца, чакаме докато се стъмни и силата на Луната е най-много и убиваме Дериан с Аштона в мазето на Зейн. Наистина тъжно. Убит от сина си в килия. Единственото, което можеше да се обърка бе Първите вампири да ни попречат по някакъв начин, но не виждах как това може да стане. Практически не ни се налагаше дори да излизаме от колибата, за да изпълним целта си.

И така денят дойде. Отидохме на училище пеша. По пътя не можахме да обсъдим плана с Тони, заради Лили, но тя знаеше главната цел. Всички я знаехме. Часовете свършиха и както обичайно, след училище се събрахме в магическата библиотека.

- Новини от Лукас? - пита Тони, докато си гледах в телефона.

- Не. Лили пита къде сме.

- Защо просто не и позволим да исва с нас? - попита Итън и аз въздъхнах.

- Защото това е Лили. Колкото и да я обичам, има твърде голяма уста! И е прекалено доверчива. 

- В нейна защита... И ти се довери на Верина. - каза Тони.

- Знам, че беше грешка, но съм свикнала да търся най-доброто у хората.

- У хората добре, но при вампирите недей. По-голямата част са подли. - каза Итън и аз го погледнах.

- Ами ти? 

- Аз съм изключение. - усмихна се той. Телефонът на Тони звънна и тя изръмжа.

- Да Тиодор? - каза тя вдигайки слушалката и се намръщи - Не, не си ми казвал... Не. Днес съм заета. Не може ли... Тио!... Добре. Вкъщи съм до половин час....

- Какво има?

- Трябва да вървя, ако не искам да ме накажат до живот. - каза Тони, събирайки си нещата - Ще се видим в два в колибата на Зейн. 

- Добре. До после. - казах и тя се качи по стълбите.

- Какво и е толкова важно, че да ни зареже така?

- Има семейни проблеми. - казах и се намръщих на телефона ми - Изобщо не можеш да кажеш, че на Лили и е скучно. Виж!