Тайната стая под градската библиотека бе все така тъмна и прашна. С Итън и Лукас слязохме по завъртените стълби и запалихме свещите.
– Какво точно търсим? - обади се Лукас, който нямаше никаква идея защо сме тук.
– Каквото и да е, свързано с цвете наречено Аштон. - каза Итън и за тършува към едни отворени гримоари на масата.
– Какво пък би трябвало да е това? - пита Лукас облягайки се на стената и аз го изгледах раздразнено.
– Цвете. Според Дериан...
– От кога вярваме на Дериан? - прекъсна ме Лукас.
– Не му. Но вярваме на Зейн. - обясних аз и отворих тефтера на дядо ми, търсейки родословното дърво на Първите вампири из между страниците.
– Зейн е идиот. - каза Лукас все така спокоен.
– Ти също, но никой не ти го припомня всеки ден. - казах без да вдигам поглед от тефтера и най-накрая открих страницата която търсех. Огледах я добре. Дядо ми беше описал с по няколко думи характера на повечето от Първото семейство, но нямаше нищо за Анабела.
– А ти какво търсиш? - пита Лукас, заставайки зад мен и надникна в тефтера през рамото ми - Какво общо има това магическо цвете с тези откачалки... Верина, честна? - прочете той и се изсмя - Това момиче е всичко друго, но не и честна.
– Точно така... - казах замислена и Лукас ме погледна.
– Значи си съгласна с мен? - пита той и аз поклатих глава.
– Ти си познавал Верина! Случайно тя някога да ти е споменавала нещо за семейството си? Нещо за сестрите си? Братята си?
– Както казах, Верина бе пълна с лъжи. Предполагам, че нищо от това, което ми е споделила някога е било истина. - каза той с леко раздразнение в гласа.
– Лукас важно е. Може би не те е лъгала. - казах, гледайки го право в очите и той въздъхна.
– Беше преди няколко века. Не си спомням много, освен това, което вече ти разказах. Верина не искаше братята и да разбират за мен. Предполагам е говорила за Ремъс и Аугустъс. Ни веднъж не съм я чувал да споменава сестра си. В последното писмо от нея, тя каза, че майка и е болна и затова трябва да замине за Англия. Това е което знам, Алекс. - каза Лукас и аз кимнах.
– Трябва ни Тони. - обади се Итън изведнъж, обръщайки се рязко към нас - Трябва ни вещица. Тук има твърде много гримоари, а времето ни е лимитирано. Няма шанс да успеем да прочетем всичко това!
YOU ARE READING
Неочакван обрат
VampireМислиш, че живота ти е нормален и от нищото се случва нещо, което го променя завинаги. Младата Алекс Купър претърпява инцидент и единственият начин да не умре е... ами, ухапване от вампир. Вампир, който и спасява живота. Какво ще се случи по-нататък...
