80. Преговори

118 4 2
                                    

Тони влезе в гимназията и по пътя към класната си стая се засече с Итън.

– Хей Тони! - поздрави той с усмивка, на която вещицата бързо отвърна.

– Хей. И ти ли бягаш от час? - пита тя.

– Може да се каже. Слушай, знам, че със Алекс се по сдърпахте малко но... - започна вампира, но Тони го прекъсна.

– Итън, всичко е наред. Осъзнах, че преувеличих малко. Алекс не е виновна, че Лукас е убиец. - каза тя със сериозна физиономия - Какво искаше да ми кажеш?

– Да питам дали си виждала Алекс, но май ще е по-добре да те следя цял ден, за да съм сигурен, че ти няма да се превърнеш в убиец. - отговори Итън и Тони скръсти ръце.

– Не се притеснявай за мен. Алекс е у Зейн, но изглеждаше доста обезпокоена. Върви да говориш с нея, защото съм сигурна, че Зейн няма да и помогне, какъвто и да е проблема. - настоя Тони, докосна Итън по рамото и го подмина, запътвайки се към класната с стая. Той въздъхна и тръгна към малката колиба в гората.

Аугустъс стоеше пред вратата със скръстени ръце, докато двамата със Зейн се чудехме какво да правим. Предложението му звучеше добре, но се съмнявах, че Зейн би се съгласил да разкаже миналото си на един от Първите вампири.

– Е, чакам отговор. - обади се Аугустъс с равния си тон, както винаги и вдигна леко едната си вежда.

– Защо се интересуваш от нашето минало? - пита Зейн също скръствайки ръце и аз не отделях поглед от Първия вампир пред нас. Аугустъс се засмя под нос тихо и погледна към мен, но за първи път погледа му не ме уплаши.

– Нищо лично към Алексъс, но твоята история ми се струва... по-ценна. - каза той на Зейн и двамата се намръщихме. Не ми пукаше, че Аугустъс не се интересува от миналото ми. Имаше много смисъл в думите му... Но факта, че ме нарече с пълното ми име много ме подразни. Никой не ме наричаше така от много време.

– По-ценна? И как по-точно? - пита Зейн, правейки се, че няма представа за какво говори другия вампир.

– Първо ми кажи дали имаме сделка. - настоя той и Зейн беше готов да му налети, но това едва ли беше добра идея, затова аз стъпих по-напред и му попречих.

– Да. - отговорих и вампира се усмихна леко, а Зейн ме дръпна за ръката към себе си.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now