Неочакван обрат

97. Кръв

Лукас имаше идея, а това беше нещо опасно. Последните две седмици той се опитваше да ни убеди, че ако заведем Дериан в Италия и го допрем до Аштон, който е все още в почвата, той щеше да умре. Учудващо Зейн го подкрепяше в тази налудничава идея. Смятах, че тези двамата се мразят, но явно омразата на Зейн към Дериан е по-голяма от тази към Лукас. Тони се опитваше да се свърже с Анабела, за да разбере дали плана на Лукас има някакъв шанс за успех, но след като древната вещица не ни беше дала адрес или телефонен номер, нямахме никаква представа как да се свържем с нея.

- Няма да го обсъждаме повече! Утре е събота и мисля, че е перфектния ден да си хванем самолет до Италия. Така няма да се притеснявате, че изпускате нещо от училище. - каза Зейн ставайки от дивана.

- Мислиш, че това ни е най-голямото притеснение? - питах изненадана - Зейн, как точно очакваш да качиш баща ти на самолет без проблеми?

- Не се притеснявай за това.

- Как така да не се притеснявам за това? Зейн, моля те спри и помисли за секунда. Толкова много неща могат да се объркат!

- Всичко ще е наред. - опита се да ме убеди той.

- От къде знаеш? - викнах аз.

- Алекс успокой се. - обади се Лукас.

- Ти не се меси! Защо изобщо трябваше да му пускаш тази муха в главата?

- Алекс...

- Знаете ли какво? Ходете в Италия сами. Не намесвайте нас тримата. - казах говорейки за мен, Тони и Итън - Ние ще останем тук.

- Алекс, трябва ми помощта ти. - каза Зейн.

- Звучи ми като твой проблем.

- Аз съм твоя водач и... - започна той, наостряйки зъби, а очите му светнаха в синьо. Нещо, което преди ме плашеше, но вече не.

- Никакъв водач не си ми! - викнах насреща му с моите очи светещи в червено и всички в стаята ме погледнаха - Аз ще си вървя. - казах и си взех чантата от дивана - Късмет с малоумния ви план.

Тръгнах пеша през гората и след няколко минути чух стъпки зад мен. Сега не ми беше до един от съветите на Итън или досадните убеждения на Лукас. Обърнах се ядосана към човека и за мое щастие или нещастие, той не беше нито Лукас, нито Итън. Пред мен стоеше Куинтъс.

- Идвам с мир. - каза той и аз го огледах.

- Очаквах да видя някой друг.