89. Монтеро

76 2 6
                                    

Да откриеш едно от най-редките цветя на света е трудна задача, а да го направиш само чрез стари записки е още по-трудно. С Итън и Тони прекарахме целия уикенд в новооткритата тайна стая, ровейки се из старите бележки на дядо ми, но не намерихме нищо, което да ни е от полза.

- Може би ще е най-добре, ако говорим с Анабела, както предложи баба ти. - каза Тони понеделник сутринта, докато вървяхме към училище. Аугустъс беше успял да убеди целия град, че убиеца на Кели Морган е заловен и всичко вече си беше по старому. 

- Дори не можем да сме сигурни, че тя е жива. - поспори Итън.

- Какъв друг вариант имаме? Зейн заминава за Италия днес. Нужна му е всякаква помощ да открие това проклето цвете. 

- И какво предлагате? Да питаме Аугустъс къде е сестра му-вещицата? 

- Съмнявам се той да знае. Останах с впечатлението, че дори той не е сигурен дали тя е жива. - казах и тримата спряхме по средата на коридора.

- След училище ще отида до библиотеката да видя какво още мога да намеря отностно Анабела. - съобщи Тони, точно когато звънеца за час би. С тях се погледнахме за последно и се разделихме към съответните ни класни стаи. За моя изненада, въпреки че влязох след звънеца, от госпожата все още нямаше и следа. Погледа ми премина през цялата стая, докато не се спря върху един точно определен човек на третия ред. Отидох и седнах до него.

- Къде беше? - е първото нещо, което ми излиза от устата.

- Добро утро и на теб. - отговори Лукас с усмивка и аз присвих очи раздразнено.

- Не може да правиш така! В един момент ни помагаш, а в следващия изчезваш и не се появяваш няколко дена!

- Да не се притесни за мен? 

- Глупости. 

- Звучи ми точно като чели си се притеснила за мен. - подсмихна ми се наспреща вампира и аз врътнах очи.

- Поне пиши следващия път, когато решиш да изчезнеш.

- Ако пиша, напрактика няма да съм изчезнал напълно. - отговори той и аз се намръщих.

- Все едно. Докато те нямаше успяхме да отворим тайната ми семейна стая.

- Виж. Справяте се и без мен. - усмихна се той - Как успяхте? Нали ви трябваше вещица от същия род?

Неочакван обратWhere stories live. Discover now