Планът пропадна. Тези думи се въртяха в главите на всички ни. Къде бяхме сгрешили? Мина седмица откакто се опитахме да убием Дериан. Седмица от както Лукас и Доротеа се сбиха. Седмица откакто видях Зейн да плаче. И седмица от както Итън ме целуна. Така и не намерихме подходящ момент да говорим за това. Единственото нещо в главата ми е тъпото магическо цвете и зачатъка на нов план за убийство.
След като разбрах истинската причина Зейн да иска баща си мъртъв толкова много се заех с наистина задълбочено проучване на Аштона. Дори намесих Тони, колкото и да не ми се искаше. Заради семейните и проблеми рядко я виждах извън училище, но дори и там тя ми се струваше различна. Почти не говореше, избягваше хората, което не е толкова сранно, но избягваше и нас. Вече не ни търсеше да обядваме заедно, не сядаше до мен по общите ни предмети и никога не ме чакаше пред шкафчето ми, за да ми разкаже някоя забавна случка или клюка, която е чула по коридора.
Затворих шкафа ми, наметнах си раницата през едно рамо и тръгнах към изхода. Имах слушалки в ушите, но дори те не ми попречиха да чуя как някой ходи след мен. Дръпнах кабела рязко, за да ги махна от ушите ми по-бързо и се завъртях, готова да се защитя, но това нямаше да е нужно. Пред мен стоеше Джаксън.
- О. Здрасти. - казах, опитвайки се да не изглеждам заплашително, както се бях настроила - Как си? Нещо ново при теб?
- Щях да те питам абсолютно същото нещо. - каза той и двамата продължихме да ходим към изхода - Отдавна не сме си говорили и се притесних дали не съм те обидил по някакъв начин.
- Не. Никак даже. Просто напоследък бях... заета. - казах и се усмихах фалшиво. Дори не можех да си спомня последния път когато говорих с Джаксън.
- Забелязах. Все изчезваше нанякъде с твоите приятелчета. Как са те междудругото? Специално Итън? Не се е явявал на нито една тренировка по футбол и треньорът не е много доволен.
- Тренировки... - замислих се аз и се сетих какво има предвид Джаксън. Спомних си как в началото на годината презирах Итън и той си намери причина да остане в гимназията, за да ми докаже, че не го прави само заради мен - Мислех, че сезонът почва през Март.
- Да. Затова трябва датренираме и през зимата. Да не излизаме от форма. - обясни Джаксън, докато си слагаше шапката. Навън валеше сняг.
YOU ARE READING
Неочакван обрат
VampireМислиш, че живота ти е нормален и от нищото се случва нещо, което го променя завинаги. Младата Алекс Купър претърпява инцидент и единственият начин да не умре е... ами, ухапване от вампир. Вампир, който и спасява живота. Какво ще се случи по-нататък...
