Неочакван обрат

42. Кървава баня

"Учебния" ден приключи и всички се отправиха към домовете си, за да се приготвят за танците, освен мен. Обичах да ходя по танци и партита, но не и с Коледна тематика. Изпратих Тони до тях и тръгнах бавно към дома ми. Беше петък, нямах планове и следователно за никъде не бързах. След около половин час се прибрах, взех си лаптопа, пуснах си Нетфликс и си избрах филм. След известно време чух потропване по стъклото и забелязах вампира от вчера да седи спокойно на покрива ми. Затворих си лаптопа със замах и станах от леглото.

– Какво искаш? - питах, но не получих отговор - Не ти ли стигна вчера, че Тони ти срита задника?

– Ще призная, приятелката ти е добра вещица, но си личи, че е начинаеща. - заяви той.

– И въпреки това те ступа. - отвърнах скръствайки ръце и той се подсмихна.

– Защо си у вас? Сама? - пита той и аз врътнах очи - Петък вечер е! Излез с приятели. Забавлявай се.

– Днес са училищните танци и аз нямам намерение да ходя. - съобщих и той се доближи до прозореца ми.

– Вярно! Забравих защо дойдох. Ъмм, аз и цялата група вампири сме планирали да атакуваме партито ви. - съобщи той.

– Не вярно! Не може да го направите!

– Ооо, но ние можем. - каза той и се усмихна лукаво.

– Тогава какво правиш тук? Защо не си с глутницата ти, а вместо това ме предупреждаваш за плановете ви? - питах от чисто любопитство, но бях наистина притеснена.

– Защото те харесвам Алекс. И не искам да пострадаш. - каза изведнъж той и аз вдигнах вежда - Знам колко си силна. Никой няма да пострада, ако ти си там.

– Моите приятели няма да са там. - съобщих - А вие няма да нараните много хора.

– Ооо, нима Зейн не ти е казал? Лъжлив малък прилеп. Еми... шанс! - каза той и се приготви да скочи от покрива.

– Чакай! - извиках - Какво не ми е казал? 

– Нищо важно... - промълви той - Само факта, че Зейн и Итън ще ходят на танците и вероятно ще вземат Тони по пътя, понеже може би някой друг от глутницата ни, ги е предупредил. - разказа вампира набързо и аз се ококорих - Ще има кървава баня. Е, до после! И помни, отива надолу. - каза и скочи от покрива, изчезвайки в мрака. Аз се втурнах към гардероба ми, облякох си една къса светлозелена рокля с голяма панделка на кръста, останах си със същите обувки, грабнах си якето и се затичах към училището. По пътя си промених прическата набързо, правейки си две малки кокчета на мястото на опашките и така пристигнах в гимназията. Чух музиката от салона, която кънтеше из всички коридори и се огледах.