33. Необикновена сутрин

147 7 2
                                    

Пълнолунието отмина и когато спрях да усещам влиянието на луната се върнах мигновено вкъщи. Влязох през входната врата и се качих в стаята ми, където заварих Лили и Тони да спят. Усмихнах се и легнах до тях.

– Ти се върна. - усмихна се сънливо Тони и аз я помилвах по главата.

– Имам добри новини. - прошепнах - Вече имам пълен контрол под силата на луната. - обясних и Тони кимна.

– Радвам се. - каза тя и седна, облягайки се на рамката на леглото - Та, какво ще правим днес? - каза отмествайки рошавата си коса от лицето. Аз седнах до нея и си поставих главата на рамото и.

– Каквото и да е. Стига да е без вампири... - помолих и тя кимна. Постояхме така няколко часа докато Лили не се събуди и трите слязохме долу да закусим - Аз ще ви настигна. - казах и те слязоха по стълбите. Аз се върнах в стаята ми, взех си моята специалта закуска и след като я изпих, слязох долу при приятелките ми.

– Палачинки! - каза Лили, стоварвайки един пакет брашно на плота.

– Ууу. Вкусно! - усмихна се Тони и аз извадих млякото от хладилника. Трите заедно започнахме да бъркаме сместта и скоро я изсипвахме в тигана и се борихме за кленовия сироп и сметаната. Чух стъпки по стълбите и видях майка ми с объркано изражение. Като ни видя, една усмивка се появи на лицето и и тя се засмя. Огледах се около мен и забелязах, че пижамите на Тони и Лили, както и моите дрехи от вчера, бяха покрити с какво ли не, но най-вече с брашно.

– И затова не ви давам да готвите. - каза тя през смях и Лили засипа една палачинка със сладко.

– Стига де Сидни. - каза Лилия - Знам, че обичаш палачинки! - мама се усмихна леко и се присъедини към нашата разхвърляна закуска. Като сместта и млякото свършиха мама ни прати по различните бани да се изкъпем. Тя и цялото ми семейство излязоха да се видят със стари познати и в къщата останахме само аз, Лили и Тони. Аз си метнах дрехите за пране, взех си един бърз душ, измивайки си косата и като бях готова се облякох. Сложих си един широк червен пуловер на дупки, високите ми дънки с черен колан и черните ми ботита на ток. Седнах да се гримирам, слагайки си леки сенки, хайлайтър, гланц и спирала. Сресах си влажната коса и вързах два кичура на гърба на главата ми. Пуснах два по-къси кичура да паднат пред лицето ми и се усмихнах.

– Така ми харесваш повече. - каза един глас и аз се стреснах, обръщайки се рязко по негова посока.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now