Неочакван обрат

83. Вампири през 1968

С Итън вървяхме през заснежената гора в пълна тишина, което беше странно за нас. От както се познавахме, винаги е имало за какво да си говорим, дори в живото застрашаващи ситуации като тази. Погледнах го, без да казвам нищо и скоро се озовахме пред дома ми. Бях оставила раницата си у Тони и нямах ключове, затова с Итън скокнахме на покрива и аз влязох през прозореца на стаята ми..

– Влез. - поканих Итън и си извадих една бутилка кръв от мини хладилника под леглото ми - За всеки случай. - казах отпивайки няколко глътки и я прибрах обратно. С Итън излязохме в коридора и се запътихме към стаята на баба, която се намираше в дъното. Врата, както винаги, беше заключена и аз посегнах да почукам, когато чух стъпки зад мен.

– Алексъс Елизабет Купър! - провикна се майка ми и аз замръзнах на място - Парти? Отиваш на парти без да ме предупредиш? 

– Плана беше да спя у Тони, но... - започнах аз, обръщайки се към нея, но тя вдигна ръка във въздуха.

– Пак без да ме предупредиш! И после разбирам от шериф Стоун, че на партито се е извършило убийство! - продължи да вика майка ми.

– Да, но... - започнах, без изобщо да съм сигурна какво искам да кажа.

– Ами ако беше ти?! - кресна майка ми с насълзени очи - Ако бяха убили теб?! - сърцето ми ме заболя от нейните думи. Ако ме бяха убили мен? Аз съм мъртва. Мъртва съм от вече четири месеца и почти никой не знаеше.

– Добре съм. - отговорих, опитвайки се да си успокоя гласът - Нищо ми няма. 

– Наказана си. - каза майка ми, забърсвайки сълзите, които течаха по бузите и и аз кимнах.

– Добре. - казах и погледа на майка ми се прехвърли към Итън.

– Ти какво правиш тук? Родителите ти знаят ли за случая? - пита тя и Итън поклати глава.

– Родителите ми живеят в Канада. Братовчед ми се грижи за мен. Той знае за ситуацията и ме помоли да изпратя Алекс до тях. - обясни той и майка ми кимна.

– Да знаеш баба къде е? - питах, когато една врата се отвори и от там се показа Хейли.

– Алекс, слава богу! - викна тя и тръгна към мен с отворени ръце - Толкова бях притеснена за теб!

– Добре съм. - казах, опитвайки се да се измъкна от прегръдките и, и погледа ми се насочи към баба ми, която стоеше зад нея. Преди да съм успяла да кажа каквото и да било, тя кимна и се запъти към вратата на стаята си.