28. Манипулации

151 10 6
                                    

Зейн преглеждаше всяка книга и гримоар, който му минеше пред очите вече от два дена и не спираше да посещава градската библиотека през няколко часа. Итън не му обръщаше особено внимание, докато една сряда вечер, след училище, го завари на пода в хола, заобиколен от поне трийсет отворени книги.

– Добре... -въздъхна той и си метна раницата на пода - Какво правиш?

– Проучване. - отвърна Зейн кратко, без да отделя поглед от книгите и продължи да разлиства.

– Искам ли да знам? - пита Итън, взимайки си пакет с човешка кръв от хладилника.

– Не знам. Искаш ли да знаеш защо Алекс е вампир като по съдба и логика, би трябвало да бъде вещица? Или защо кръвта на Тони не повлия на Алекс както всяка друга нормална човешка кръв би? Или факта, че... - продължи да говори Зейн, но Итън го спря.

– Ясно. Схванах. Но защо просто не попитаме баба и?

– И да ни убие отново? Не благодаря. Нямам работа с вещици. - отговори Зейн.

– Но трансформира една. - отбеляза Итън и очите на Зейн светнаха ядосано - Само казвам. - съобщи Итън и слезе в мазето, оставяйки Зейн да прави своето безумно проучване.

С Тони вървяхме бавно към нас, за да учим за теста по английски утре, тъй като учителката бе моята сестра и тя бе така добра да се съгласи да ни помогне.

– Знаеш ли, кое е гадното? - започна изведнъж досадната ми двойничка - Не мога да бъда в различна сграда. Ако ти си някъде, и аз съм там! 

– Да. Знам го. - отвърнах и Тони ме погледна странно - Тя отново ми досажда.

– Радвам се, че поне аз не мога да я чуя. Би било ужасно. - отвърна Тони и двойничката ми се изплези.

За портокола, и аз не те харесвам. - каза тя и избърза няколко крачки напред.

– Няма ли как да се отървеш от нея? - пита шепнешком Тони и аз поклатих глава.

Чувам ви! Нали знаете?! - провикна се тя от далечината и аз врътнах очи.

– Зейн смята, че единствения начин е да пия човешка кръв. - казах - Но той не е сигурен дали така няма да се отървем от мен, вместо от нея.

Аз предлагам да пробваме! 

– Да, но нали вече го пробвахме? Ти пи моята кръв и нищо не стана. - отметна приятелката ми.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now