Неочакван обрат

6. Пълнолунието

Двете с Антония стояхме като в шок от вампира пред нас. Е, поне той твърдеше, че е вампир. По нищо не си личеше.

– Трябва да дойдеш с мен. - настоя той и ме хвана за ръката.

– Не. - опитах се да се освободя, но той ме одра.

– Ау! - извиках и си погледнах ръката. Тя кървеше и изглеждаше все едно бях нападната от диво животно.

– Ще зарасне. Бавно, но ще стане. - обясни той и аз му се намръщих.

– Никъде няма да ходя с теб! Остави ме на мира! - креснах аз.

– Аз съм твоя Алфа! - каза той ядосано и очите му светнаха в бледо синьо. Аз хванах Тони за ръката и се затичах към сградата. Двете влязохме в женската тоалетна и се уверихме, че сме сами.

– Значи той те е ухапал? - пита тя с треперещ глас.

– Мхм. Поне той така твърди. - отговорих задъхана и си погледнах ръката.

– Дали ще мине? 

– Ако сме прави за теорията ни, ще зазравее. Въпросът е, че не знам кога.

– Трябва да го дезинфекцираш с нещо.

– Да, и да обяснявам на сестрата, че един откачен вампир ми го направи.  - казах саркастично и си пуснах ръкава на худито надолу - Ето. Не се вижда.

Часовете свършиха и сестра ми ме намери по коридорите преди да тръгнем. Тя ми каза, че и се налага да остане на някакъв учителски съвет и ме помоли да я изчакам. Намерих Тони на изхода и тя ме прегърна.

– Ще се видим утре. - каза тя и аз кимнах.

– Да... - казах и се огледах около мен. Забелязах Зейн, облегнат на една телена ограда и погледнах Тони - Сестра ми няма да може да ме вземе днес, а мама я е страх да ми даде колата, затова случайно да ти се разхожда из града? - питах и тя се намръщи - Ще ми се наложи да я чакам в училището, сама. - отметнах глава към Зейн и тя кимна в разбиране.

– Разбира се. Хайде. - подкани ме тя и писах на Хейли докато вървим - Къде ти се ходи?

– Знаеш ли сладкарницата на господин Санкс? - питах и очите на Тони грейнаха. Тя се усмихна и ме потегли през едни улички. Излязохме на главната алея и завихме в ляво. Озовахме се пред любимото ми място от детството. 

– Явно познаваш града. - засмя се тя и аз се усмихнах.

– Искаш ли да знаеш една тайна? Тук съм родена. - съобщих аз и тя се усмихна.