17. Почти вампир

152 11 2
                                    

Събудих се с остра болка в главата и нещо лепкаво около устата ми. Седнах на дивана и си докоснах устните.

– Кръв? - каза объркана и се огледах около мен. Бях в колибата на Зейн, но не в мазето както обикновено. 

– Станала си. - каза той с усмивка и го погледнах ядосано - Спокойно, не съм убил никой. Даже ти спасих живота. Пак заповядай. - каза той оправяйки ръкава на блузата си и отиде в кухнята.

– Какво имаш предвид? - опитах се да стана, но главата ме заболя и усетих, че ще падна. Зейн изтича нечовешко бързо до мен и ми помогна да седна.

– Леко. - каза той придържайки ме и ми подаде чаша вода.

– Какво стана вчера? Пълнолунието! - сетих се аз и тръгнах да ставам, но Зейн ме спря.

– Хей, карай по-полека. Не си си възвърнала силите още. - каза той, сядайки до мен - Ще ти обясня  всичко.

Междувременно Итън и Тони се засякоха в коридора на училището, но вместо да си разменят погледи както обикновено, застанаха един до друг и заговорих заедно.

– Ти първа. - засмя се Итън.

– Давай ти. Как е Алекс? Не си спомням много от вчера, но не я видях никъде днес и тя не ми отговаря на съобщенията. Притеснявам се за нея. - съобщи Тони.

– Тя е добре. Зейн е с нея. 

– Сега съм още по-притеснена! Зейн?! Защо? Защо не е на училище? - пита на един дъх момичето - Какво се е случило вчера? - звънеца за час би, но Итън дръпна Тони към изхода на училището и и обясни всичко, което знае.

– Върбинка? - повторих аз не вярващо след обяснението на Зейн.

– Да. - отвърна Зейн и аз отпих от водата, която ми бе дал.

– Не. Съжалявам, но това е абсурдно. - казах клатейки глава - Вероятно е бил алкохола. Или може би луната ми е повлияла.

– Алекс... Алкохола не ни влияе. А доколкото луната, върбинката те спря от трансформация. Ако нямах пакет с кръв в наличност, щеше да си мъртва. - съобщи той и аз се хванах за главата.

– Не. Зейн не. Джаксън не е ловец. - почти проплаках - Той ми е приятел Зейн. Няма да го нараняваш. - Зейн взе празната чаша от ръката ми и отиде в кухнята - Зейн.

– Няма да наранявам гаджето ти, спокойно. - каза той наливайки ми още вода.

– Джаксън не ми е гадже. - отвърнах намръщена.

Неочакван обратWhere stories live. Discover now