Culpa mia/Моя вина

Part 3

-Божичко!- повторих отново, превърналата се в любима ми фраза. Очите ми продължаваха да се въртят из стаята беше огромна, на лявата стена имаше легло с балдахин с много бели възглавници, подхождащи на цветовете на стените, които бяха боядисани в приятно светлосиньо. Мебелите, включително бюро с гигантски компютър Mac, красив диван, скрин с огледало и огромна библиотека с всичките ми книги, бяха сини и бели. Тези цветове, заедно със сензационната гледка, която гледаха очите ми, бяха най-красивото нещо, което съм виждал през целия си живот.

Чувствах се претоварена. Всичко това за мен ли беше?

-Харесва ли ти? – попита майка ми зад мен.

-Невероятно е... благодаря ти. - отвърнах, чувствайки се благодарена, но в същото време неудобно. Не исках да ме купуват с такива неща, не ми трябваха.

-Работя с професионален декоратор от почти две седмици... Исках да имаш всичко, което някога си искала и така и не успях да ти дам. - информира ме тя развълнувано. Погледнах я за миг и знаех, че не мога да се оплача от това... Стая като тази е мечтата на всеки тийнейджър и мечтата на всяка майка.

Отидох до нея и я прегърнах. Бяха минали поне три месеца, откакто имах физически контакт с нея и знаех, че това е важно за майка ми.

-Благодаря ти, Ноа. - прошепна тя в ухото ми, така че само аз да чувам. Кълна се, че ще направя всичко възможно и двете да сме щастливи.

-Ще се оправя, мамо.- отговорих аз, знаейки, че това, което казва, не е в нейните ръце.

Майка ми ме пусна, избърса сълзата, която се беше плъзнала по бузата й, и застана до новия си съпруг.

-Оставяме те да се настани. - любезно коментира Уилям.

Кимнах без изобщо да му благодаря. Всичко в тази стая беше лесно за него това бяха само пари.

Затворих вратата и видях, че няма резе. Подът беше направен от дърво и покрит с толкова дебел бял килим, че дори можеше да се спи на него. Банята беше голяма колкото старата ми стая и имаше душ със силна струя вода, вана и две единични мивки. Отидох до прозореца и се надвесих. Наистина долу беше задната градина на къщата, огромният плувен басейн и градините с цветя и палми.

Излязох от банята и тогава забелязах малката рамка без врата, която беше на стената пред банята. Боже мой...