Part 32

718 19 2
                                    

Nick
Изгоря отвътре. Във всеки възможен смисъл на думата тя гореше. Измина седмица, откакто не бях спрял да мисля за целувката, която споделихме на състезанието, и това ме караше да се чувствам все по-зле и по-зле. Не можех да понеса да я видя там в къщата ми да търка това, което не можех да имам. Тя беше невероятна тази вечер и не можех да откъсна очи от тялото й. От краката й, от деколтето й, от невероятно дългата й и лъскава коса... но това, което не можех да понасям, беше тя да танцува точно под носа ми с приятелите ми и да гледа как всички я поглъщат. Вече трябваше да търпя как няколко от тях казваха нецензурни думи по неин адрес и бях изненадан колко много ме засегна, тъй като бях един от първите, които казаха такива неща, когато се появи горещо момиче, но да говорят за Ноа така? Просто това беше нещо, което ме подлуди.

Когато я видях на мобилния си телефон и погледнах снимките, които й изпращаха, малко я съжалявах и се ядосах на когото и да беше, включително и на бившия й приятел, но това, което очевидно не бях планирал, беше да я заведа в офиса на баща ми и да се разправям с нея. Беше ясно, че е изпила няколко питиета твърде много и аз не осъзнавах какво правя, докато не светна лампата и я видях ясно. Бузите й бяха розови, а устните й бяха подути от целувките ми… По дяволите, само като си помислих за това ме накара да поискам да я потърся отново. Но не можех да направя това, не и с нея тя беше моя доведена сестра, за бога, същата доведена сестра, която беше обърнала света ми с главата надолу и същата, която ме накара да загубя колата си.

Изхвърлих тези мисли от главата си и излязох в градината. Щях да стоя далеч от нея, не можех да спя с някой, който живееше в къщата ми, някой, когото щях да виждам всеки ден и още по-малко с някой, който беше дъщеря на човека, който беше заел мястото на майка ми, място, което бях изхвърлил от живота си преди много време.

Останах навън, докато повечето от тях започнаха да си тръгват, оставяйки след себе си пълна бъркотия, с пластмасови чаши, разпръснати по тревата, бирени бутилки... и куп други неща. Разочарован, тръгнах към вратата на кухнята, но не преди да забележа онези, които все още бяха там. Сред малцината изостанали бяха Джена и Лайън. Тя седеше в скута му, докато той целуваше врата й, карайки я да се смее.

Почти не повърнах по пътя. Кой щеше да ми каже, че тези двамата ще свършат така. Лайън беше като мен, обичаше жените, купоните, състезанията, наркотиците... и сега се беше превърнал в кученце в скута на момиче като Джена.

Culpa mia/Моя винаWhere stories live. Discover now