Culpa mia/Моя вина

Part 16

Както казах, ще се опитам да напиша две глави. Ето я втората, приятно четене... 😘

Nick
Трябваше да бъда много внимателен с Ноа. Снощи нещата можеха да свършат много зле, ако баща ми някога разбереше какво съм правил... Притесних се, че няма да знам как да запазя живота си скрит сега, когато не бяхме само двама души, живеещи в една къща вече. Не позволявах двата ми свята да се смесват, много внимавах с това, така беше по-добре за мен.

Както винаги на тези дати нелегалните състезания се провеждаха в пустинята и този ден след партито трябваше да съм там. Беше лудост рок музика, наркотици, скъпи коли и състезания, докато слънцето изгрее или полицията дойде, въпреки че те почти не се намесваха, тъй като го правехме в ничия земя. Момичетата полудяха, питието беше в ръцете на всички, а адреналинът беше идеалната съставка да изживееш най-добрата нощ в живота си... Стига да не си противникът, разбира се.

Бандата на Рони винаги се състезаваше срещу нас този, който спечели, ще запази колата на губещия, освен парите, които са заложени в залозите. Те бяха опасни, знаех го от първа ръка и точно поради тази причина всички ми вярваха, когато бях наоколо. С Рони имахме приятелски отношения, които можеха да бъдат прекъснати толкова лесно, колкото лист хартия и тази нощ трябваше да бъда възможно най-бдителен и така или иначе да спечеля състезанията.

Трябваше да се уверя, че Ноа няма да разлее чашата, затова спрях на вратата ѝ, преди да дойде време да тръгвам за хотела, където се провеждаше партито.

След като се обади три пъти и чака почти минута, тя се появи пред мен.

-Какво искаш? - попита ме грубо тя.

Заобиколих я и влязох в стаята й. Преди баща ми да се ожени за майка ѝ тази стая ми принадлежеше.

-Това беше моята фитнес зала, знаеш ли? - Казах ѝ като обърнах гръб и се приближих до леглото ѝ.

-Колко жалко... богатото момче е останало без машините си. - коментира тя подигравателно, така че се обърнах към нея.

Гледах я внимателно, отначало, за да я подразня, докато минавах с очи по извивките й, но след това не можах да не се възхитя на тялото й. Приятелите ми бяха прави, аз бях скъперник и не знаех дали това е добро или лошо, като се има предвид моята ситуация.

Имаше изключително сложна прическа кок, вдигнат високо на главата й с къдрици, които обрамчваха лицето й по изящен, небрежен начин. Това, което най-много ме изненада, освен светлосинята рокля, която стигаше до краката й и не оставяше много на въображението, беше колко беше гримирана кожата й приличаше на алабастър, а очите й бяха две бездънни ями. Въпреки че обикновено не харесвах момичета с такъв грим, трябваше да призная, че миглите й изглеждаха толкова дълги, че исках да ги погаля с един от пръстите си, а устата й... Този тъмночервен цвят би бил провала на всеки нормален човек.