Culpa mia/Моя вина

Part 70

Nick
Бяха изминали около двадесет минути, откакто бях видял Ноа за последен път и вече ми липсваше толкова много. Потърсих я с очи, но никъде не я видях.

-Джена, виждала ли си Ноа? - попитах моята приятелка, приближавайки се до ъгъла, където тя танцуваше и пиеше оживено. Тя спря и ме погледна.

-Когато се върнах от банята, нея я нямаше. Софи ми каза, че е питала за мобилния ѝ телефон. - отговори тя, оглеждайки се, търсейки и нея.

Реших да изляза да я потърся, но не видях никого извън къщата. Погледнах в двете посоки, в гората отзад, но и там нямаше следа от нея. Върнах се да я потърся в стаята и усетих много неприятен натиск върху гърдите си, тя не се намираше никъде. Прегледах всички стаи, една по една и в същото време набирах мобилния ѝ номер. Нищо... нито следа от нея.

Изтичах надолу, за да срещна Джена и Лайън на вратата.

-Не мога да я намеря. - каза ми Джена, гледайки ме притеснено.

Усетих как ме обзема ужасен страх от цялото ми същество аз си тръгнах бягайки отново отзад. Лайън и Джена забързаха след мен.

Когато излязох навън и се обърнах към мястото, където бях оставил колата, видях отпечатъци в тревата. Последвах ги със стиснато сърце и когато стигнах до мястото, където петите им лежаха по някакъв начин, страхът ми се засили, оставяйки ме зашеметен.

-НОА! - извиках отчаяно, оглеждайки се навсякъде. - НОА! - Джена и Лайън също ѝ се обадиха, без да получат никакъв отговор. Заплахата на Рони се върна в съзнанието ми. И ако този кучи син я е докоснал?

-Обади се на полицията. - наредих на Лайън, когато успях да се съвзема от паническата атака, която ме удари.

Лайън ме погледна изненадано за момент, но след секунда извади мобилния си телефон. Докато той викаше се върнахме в къщата. Отидох направо до мястото, където диджеят пускаше музиката и го принудих да я изключи. Всички около мен освиркваха, но на мен не ми пукаше.

-Някой виждал ли е Ноа? - попитах аз, катерейки се на един стол и оглеждайки масата от хора, желаейки тя да е там и се проклинах, че я оставих сама.

Всички започнаха да шепнат и да клатят глави. Станах от стола и сложих ръце на главата си... По дяволите... по дяволите...

-Никълъс, успокой се. - проговори Джена до мен.

-Не разбираш! - извиках ѝ, не ми пукаше, че всички ме чуват. - Рони я заплашваше и сега я няма. - отново излязох навън, за да проверя сам дали тя не стои до колата ми в тясната си черна рокля и розовите си бузи да ме гледа както онази вечер, когато пристигна на онова глупаво парти.