Culpa mia/Моя вина

Part 26

До мен Рони се движеше с бясна скорост. Натиснах газта още по-силно и си отбих главата, докато минавах първия завой, оставяйки якия човек зад себе си.

-Да!- извиках аз щастливо.

Но сега дойде втората крива, трудната. И там си зададох въпроса за милиони долари взех ли го с ниска скорост, без да рискувам, или ускорих, докато достигна лимита, рискувайки да изляза от пистата?

Вторият вариант беше този, който предизвика най-голям ентусиазъм у мен.

Натъпках силно в същото време, когато изчислих кога трябва да намаля, за да мога да премина безопасно завоя.

Когато го разгледах по-отблизо, забелязах, че е по-тясно, отколкото си мислех в началото... Мамка му... Щях да изстрелям... Намалих скоростта в същото време, когато завъртях волана с всичка сила и усетих как пясъкът удря колата и скърцането на гумите, които са малтретирани по този начин...

Стиснах челюст и изкрещях леко, докато най-накрая успях да премина, без да се самоубия. Чух шума на двигателя, който ми казваше да карам по-бързо и точно това направих.

-Да!- Извиках отново, гледайки в огледалото за обратно виждане как Рони се залепи за колата, като почти ме блъсна отзад. Гледах лицето му беше изкривено от гняв и от загубата.

Това беше трудната част, това, което остана, беше парче торта. Ускори се още повече, докато видях финалната линия. Оставаха ми само няколко километра и щях да спечеля. Адреналинът ми тече, бях в еуфория... Тогава Рони ме удари отзад. Залитнах напред и предпазният колан ме нарани в гърдите.

-Ти ще...! - казах, като повиших глас, докато държах волана по-здраво. Рони изглеждаше извън себе си, ускорявайки се нагоре-надолу, опитвайки се да ме удари. Отклоних се малко, за да избегна трети удар, но той направи същото. Следващият удар дойде от дясната страна... По дяволите, разбива колата!

Завъртях колелото надясно с едно бързо, рязко движение и му върнах в натура. Страничното огледало на колата му увисна, почти откъснато, и аз се възползвах от неговата разсеяност и гняв, за да ускоря и да стигна до целта си.

Оставаха само няколко метра, само няколко... и стигнах до финала.

184

31

Хората започнаха да крещят оглушително, да размахват ръце и флуоресцентни кърпички във въздуха. Беше невероятно, вълнението от победата, еуфорията от това, че победих коравия човек на пистата...