Culpa mia/Моя вина

Part 54

Nick
Хотел Atlantis на Бахамските острови се смяташе за един от най-добрите хотели, бях вече за втори път тук и беше великолепен. Голяма част от хотела е построен като аквариум, така че можеш да видиш акули, странни риби и животни от всякакъв вид, докато вървиш по коридорите към трапезарията или казиното. Ноа беше поразена и аз бях щастлив да разбера, че имам пръст в това. Бяхме запазили две стаи, една за момичетата и една за нас.

Бяхме пристигнали в хотела към пет следобед и момичетата настояха да отидем директно на плажа. Умирах да видя Ноа по бикини, така че половин час по-късно бяхме на топлото следобедно слънце. За мен ходенето на плаж беше свързано със сърфиране, тъй като не обичах да се хвърлям по хавлия и да се пека, но този ден не ми пукаше дали ще мога да се насладя на страхотни гледки.

Ето защо бях разочарован, щом стигнахме до шезлонгите на плажа и Ноа свали роклята, с която беше. За разлика от Джена, която беше с доста провокативни бели бикини, тя беше с черен бански. Беше страшно на нея, но исках да видя малко повече кожа, мекото и плоско коремче, извивката на талията й...

Джена и Лайън отидоха направо да се къпят, тя се качи върху него на конче, а той заплашва да я хвърли с главата напред във водата. Обърнах се към Ноа, която беше заета да си слага слънцезащитен крем.

-В миналия век ли се върнахме или си оставила бикините вкъщи? – попитах, смеейки й се.

Тя веднага се напрегна, но секунда по-късно ме погледна с красивите си очи.

-Ако не ти харесва, не ме гледай. - отвърна тя, като ми обърна гръб и продължи със задачата си.

Намръщих се на отговора ѝ. Изглеждаше, че просто се прецаквам с нея.

Когато приключи със слънцезащитния крем, тя легна и извади книга от чантата си. Гледах я забавно. Винаги, когато бяхме вкъщи, тя четеше. Чудех се какво може да й хареса в Томас Харди, но го оставих настрана моите литературни вкусове нямаха нищо общо с нейните, това беше ясно. Продължавах да я наблюдавам тайничко, чудейки се какво ме кара да се държа по съвсем различен начин... Дали очите й с цвят на мед, сладки и същевременно отражението на неукротим характер, който би подлудил всеки? Бяха ли тези лунички, които я караха да изглежда момичешки и секси в същото време? Нямах представа, но веднага щом вдигна очи от книгата и се взря в моите, тръпката, която усетих по цялото си тяло, ме накара да осъзная, че ако не внимавах, щях да свърша невероятно тъп като Лайън с Джена.