Culpa mia/Моя вина

Part 73

...
Книгата е към края си остават още пет глави, след тях започвам веднага с превеждането на продължението на книгата, "Culpa tuya". Приятно четене.
...

Noah
Цялото тяло ме болеше от това, че лежах по същия начин, откакто дойдох преди не знам колко часа. Понякога заспивах, но нервите ми не позволяваха да загубя съзнание за повече от няколко минути. Не знаех какво ще се случи, но трябваше спешно да се махна оттук. Непрестанният шум от онази диско музика, която се чуваше на заден план, ме изтощаваше и разбира се, че тази клаустрофобична стая с почти никаква светлина вътре.

Когато светлината започна да навлиза в стаята от капандурата в ъгъла, осъзнах, че ще трябва да свикна с идеята, че има шанс никой да не ме намери. Тези мисли ме накараха да плача отново, страхът все още присъстваше в цялото ми тяло.

Рони се беше върнал вътре, беше останал в подножието на леглото, наблюдаваше ме, без да полага нито една ръка, но правеше нещо много по-лошо с мен. Беше ме измъчвал, като изключи червената лампа, която беше от едната страна на стаята. Беше ме оставил в тъмното за минути, минути, в които бях по-ужасена от когато и да било в живота си. Знаейки, че той е там, в краката ми, в тъмното и че може да ми направи нещо, беше същото като с баща ми, но по-лошо, защото този път не можех да се защитя, не можех да избягам далеч от никого, бях прикована към стената и те можеха да правят каквото си искат с мен. Смехът му, когато чу риданията ми и молбите ми да запали лампата, все още отекваха в главата ми.

Когато си тръгна, се опитах да се успокоя и успях след не знам колко време. Навън музиката беше спряла да резонира толкова силно и за известно време чувах само собственото си учестено дишане. Тогава изведнъж чух шум, идващ от последния етаж, сякаш много хора тичаха през главата ми. След това хората отвън започнаха да викат един на друг и изведнъж към гласовете им се присъединиха много изстрели и още писъци. Напрегнах се, сърцето ми се разтуптя, докато баща ми не влезе през вратата, лицето му беше потно и беше по-страшно от всякога.

Той се приближи до мен и с бързо движение ме освободи от веригите. Когато видях какво държи в ръката си, се опитах да се отдалеча възможно най-далеч от него. Той заби върха на пистолета в тялото ми и аз се вкамених.

-Не си и помисляй да движиш нито един мускул. - той ме предупреди, наранявайки ме.

-Моля те... - молех се между ридания, когато разбрах, че този човек е способен на всичко.