Part 5

1.1K 33 0
                                    

Noah
Но какъв ИДИОТ!

Докато тропах нагоре по стълбите колкото се може по-силно, не можех да избия от главата си последните десет минути, които бях прекарала със задника си нов доведен брат. Как може да си толкова тъп, самонадеян и псих едновременно и на толкова високо ниво? О, Боже! Той нямаше да го понесе, нямаше да може да го понесе. Ако вече го мразех заради простия факт, че е син на новия съпруг на майка ми, случилото се бе вдигнало този неприязън до стратосферни нива.

Това ли беше идеалното, симпатично момче, за което майка ми ми беше говорила?

Мразех начина, по който ми говореше, начина, по който ме гледаше. Сякаш ме превъзхождаше с простия факт, че има паста. Очите му ме бяха сканирали нагоре-надолу и тогава той се усмихна... Беше ми се изсмял в лицето.

Влязох в стаята си, затръшвайки вратата, въпреки че с размерите на тази къща никой нямаше да ме чуе. Навън вече беше тъмно и през прозореца ми влизаше слаба светлина. С тъмнината морето беше обагрено в черно и нямаше разлика къде свършва и започва небето.

Смутена, побързах да светна лампата.

Отидох направо до леглото си и скочих отгоре му, загледана във високите греди на тавана. На всичкото отгоре ме принудиха да вечерям с тях. Майка ми не разбра ли, че в момента последното нещо, което искам, е да съм сред хора? Имах нужда да остана сама, да си почина, да свикна с всички промени, които се случваха в живота ми, да ги приема и да се науча да живея с тях, въпреки че дълбоко в себе си знаех, че никога няма да се впиша.

Взех мобилния си телефон, двуомейки се дали да се обадя на приятеля си Дан или не, не исках той да се тревожи, когато чуе горчивината в гласа ми... Бях в Калифорния само за час и отсъствието му вече ме нараняваше.

Минаха само десет минути от момента, в който се качих до момента, в който майка ми влезе през вратата. Поне си направи труда да се обади, но когато не отговорих, влезе без повече приказки.

-Ноа, след петнадесет минути всички трябва да сме долу. -каза тя, гледайки ме търпеливо.

- Казваш го така, сякаш щеше да отнеме час и половина, за да слезеш по някакви стълби - отговорих аз, сядайки в леглото. Майка ми беше пуснала русата си коса със средна дължина и я беше оформила много елегантно. Не бяхме влизали в тази къща от два часа и тя вече изглеждаше различно.

Culpa mia/Моя винаWhere stories live. Discover now