Culpa mia/Моя вина

Part 39

-От какво се страхуваш? - попита той, гледайки ме в очите. Устата му надвисна над моята, дъхът му галеше лицето ми. Очите му изглеждаха толкова сини... Сега, когато бях толкова близо, видях, че в центъра и до зениците му имаше малки аквамариненозелени петна.

-От теб. - отговорих с едва доловим шепот.

Ник се усмихна, изглежда доволен от отговора ми. Сякаш кофа със студена вода беше хвърлена върху главата ми. Този път го бутнах силно и се изплъзнах от ръцете му.

-Ти си задника. - сопнах се аз, ядосана на себе си, че бях честна с него.

Ник се засмя.

-Защото? Заради удоволствието да знам, че се страхуваш от мен? Нормално е, Луничке, започнах да се притеснявам, че го нямаш.

-Страхувам се, че ще ми създадеш неприятности. - излъгах в отчаян опит да изтрия последните си думи. Това му даваше твърде много власт.

-Предполагам, че това е нещо, което избягвам доста умело, не е нужно да се притесняваш.

-Това е проблемът, не искам да ми се налага да се тревожа. Сега ми дай телефона ми, за да мога да се махна от тук.

Никълъс въздъхна, макар да беше неподвижен. Тази забавна усмивка на устните му.

-Жалко, че си толкова напрегната. Мислех, че ти и аз ще можем да се забавляваме.

-Няма ти и аз... и никога няма да има.

Двадесет минути по-късно Джена ме беше оставила у дома. Отново си отдъхнах и се зарекох повече да не попадам в техните мрежи. Никълъс и аз трябваше да стоим настрана.

На следващия ден се посветих на почистването на колата. Никълъс беше вътре и правеше бог знае какво и едва се разминахме. Ограничих се до това да се опитам да премахна петната от кал и мръсотия, които новият ми Beetle имаше от това, че е бил продаван дълго време, без никой да се погрижи за него, и се забавлявах как новите ми съседи, всичките невероятно изискани и облечени в Chanel, се придържаха към мен. гледаха ме злобно, докато чистех колата с рекламна тениска, косата ми беше пусната на кок и прости шорти. Истината е, че изглеждах катастрофално, но не ми пукаше какво мислят за мен русата ми съседка по лодката и съпругът й, който притежава не знам какво телевизионно шоу.

Докато издухвах кичур коса от лицето си и се протягах върху качулката с гъба, опитвайки се да премахна петно, което отказваше да избледнее, чух последния глас, който бих очаквала да чуя на това място, още по-малко в този момент .