Culpa mia/Моя вина

Part 49

Noah
Последното нещо, което очаквах да намеря при влизането в къщата беше напълно съсипания Ник. Изненадата, че го видях да се обажда на мобилния ми телефон, смени място на ужас за по-малко от секунда.

-Къде, по дяволите, беше? - попита той плашещо, както винаги. Този въпрос ме озадачи за момент, но това, което ме учуди най-много, беше външният му вид. Лявото му око беше напълно черно и устната му беше разцепена, но това не беше най-лошото върху голото му тяло зърнах синините, които започваха да се образуват под тази загоряла кожа и тези коремни мускули. За момент, като видях тези рани, ме парализира. Усетих как сърцето ми бие хиляда в час и паниката ме нахлу, зави ми се свят. Не ми харесаха раните или кръвта и ушите ми започнаха да звънят, така че трябваше да се хвана за вратата за момент.

-Какво ти се е случило? - попитах го със задавен глас.

Никълъс беше ядосан виждах го по начина, по който челюстта му беше стисната и по начина, по който ме гледаше сякаш аз по някакъв начин бях виновна за нараняванията му.

-Зададох ти въпрос. - каза ми той и грубо хвърли торбата със замразен грах на масата на входа.

Той поклати глава, докато тихо затваряше вратата. Майка ми и Уил вече щяха да са в леглото и не исках да ги събуждам, което като че ли нямаше значение за Ник, предвид силата на гласа му, с който се обръщаше към мен.

-Бях с Марио. - отговорих аз, приближавайки се към него. Въпреки ужасното желание да избягам от тези рани, не можех да пренебрегна състоянието му. - Лайън и Джена се присъединиха към нас малко след като хапнахме сладолед, освен това какво от това има ли значение Виждали ли сте се? - отвърнах, протегнах ръка, за да докосна несъзнателно една от синините, която беше точно отстрани на корема му.

Ръката му полетя към моята, за да ме отблъсне, но вместо да я плесне, което очаквах от него, той я стисна толкова силно, че заболя. Погледнах нагоре към него, виждайки гняв и страх в погледа му.

-Ела в кухнята, трябва да говоря с теб. - помоли ме тогава той, като ме дръпна и ме повлече след себе си. Неволно забелязах голия му гръб. Господи, всеки мускул изпъкваше, когато ходеше! И тази визия събуди в мен желанието да погаля гладката кожа на тялото му. Можеше да се види как още една синина започва да се образува от едната му страна и изведнъж почувствах такава омраза към човека, който му беше причинил това, че зрението ми се замъгли.