Culpa mia/Моя вина

Part 22

Момчетата отново се засмяха и същото момиче, което ми даде бирата, се приближи към мен, сега с усмивка на устните.

-Аз съм Джена. - представи се тя и ми даде още една чаша с малко течност вътре. - И ако наистина искаш да спечелиш тези момчета, разпусни косата си, изпийте това и се свържи с най-горещото момче. В този ред.

Не мога да не се смея. Сериозна ли беше? И ако е така, интересуваше ли ме? Бях отишла там само с една цел по някакъв начин да си отмъстя на вече отвратителното ми бивше гадже и бившата ми най-добра приятелка, така че ако онази вечер се срещнах да се отпусна и да си прекарам добре... какво лошо можеше да се случи?

-Мисля, че ще повярвам на думата ти.- казах ѝ в същото време, когато дръпнах ластика на косата си, оставяйки къдриците ми да падат разрошени върху раменете ми и започнах да пия нещо много по-силно от бира.

Джена ме гледаше развеселена, докато пиеше и танцуваше едновременно. Там, където бяхме, почти нямаше никакво осветление, освен жълтите флуоресцентни ленти и слабата светлина от светлините отвъд.

-Аз съм Ноа, между другото. - представих се аз, осъзнавайки, че все още не съм.

Тя ми се усмихна и си помислих, че е доста мила. Тогава настана суматоха. Момчетата, които седяха на капаците на колите, станаха и тръгнаха към кола, която, като се обърнах, разпознах веднага: беше 4х4 на Никълъс.

-Ето го мечтата и кошмарът на всяко момиче с очи. - обяви развеселена Джена.

Погледнах я, докато тя въртеше очи. Ник беше наистина добре, но устата му се отваряше и ти искаше да избягаш, или по-лошо, да си блъскаш главата в стената.

Гледах как голямата му кола спря заедно с всички останали и как той и неговата приятелка-играещи се на топките слязоха от колата. Всички момчета идваха да го посрещат като Бог или нещо подобно. Те го потупваха по гърба и се удряха с юмруци, докато вървеше към мястото, където бяха алкохолните напитки.

Той продължи да пие, без да свалям очи от Никълъс. Той броеше минутите, които му бяха необходими, за да дойде при мен и да ми каже четири неща. Добре. Очаквах го, това беше най-добрият начин да излея разочарованието.

Но той не го направи нещо повече, той умишлено ме игнорира повече от половин час. Първоначално бях изненадана, но бях благодарна, след като видях, че си прекарвам наистина добре с Джена и нейния енергичен начин да говори и танцува на тази тежка музика.