Part 71

417 13 9
                                    

Noah
Събудих се замаяна и със силно главоболие. Оглеждайки се наоколо, видях само, че слаба червена светлина осветява стаята, в която ме държаха. Леглото, към което бях прикрепена, и гладкият стол, който заемаше единия ъгъл, бяха всичко, което имаше, миризмата беше гадна, като на плъхова пикня. Дискотечна музика, идваща отвън, не ми позволяваше да чувам нищо, освен учестеното ми дишане и лудото биене на сърцето ми.

Осъзнавайки какво се е случило, започнах да се паникьосвам, в ушите ми започна да звъни познато бипкане и кълна се, че успях да почувствам как кръвта изпомпва бързо цялото ми тяло, опитвайки се да не изостава от сърцето ми. В устата ми имаше горчив вкус и ми се прииска да изпия чаша студена вода, с каквото и да ме бяха упоили, ме беше изхвърлило напълно от картината. Седнах в леглото и тогава чух скърцане на вериги, едната ми ръка беше прикована към стената. С другигата се опитах да го пусна, но напразно. Полагайки усилия да се успокоя, започнах да мисля как да се измъкна оттам. Не бях намерила мобилния си телефон, така че не можех да общувам с никого, но това, което най-много ме уплаши, това, което ме хвърли почти в паника, беше заплахата, че баща ми стои зад всичко това.

Това не може да се случи. Баща ми беше в затвора и дори да беше освободен, беше смешно да си помисля, че първото нещо, което ще направи, ще бъде да намери майка ми и мен и да ме отвлече, както направиха те. Започнах да се отчайвам и да дърпам и дърпам веригите, вдигайки шум и мразейки сълзите, които замъглиха зрението ми за няколко мига. Как бях толкова глупава? Как не бях приела тези заплахи по-сериозно? Защо не бях казала на Никълъс за това?...

Ник.

Сега щеше да полудее и със сигурност се обвинява. Бих дала всичко, за да се върна и да бях остана с него, не трябваше да излизам сама.

Когато попаднем в екстремни ситуации, винаги мислим за нещата, които бихме искали да кажем на хората, които обичаме, или как сме били такива идиоти, за да се тревожим за глупави неща, когато животът може да бъде опасен. Бях отвлечена и това беше нещо, за което да се тревожа.

Тогава чух някой да отваря вратата и от човекът, който се появи, ме побиха тръпки, Рони.

-Будна си... добре. - каза той влизайки и затваряйки вратата след себе си. Малката светлина, която беше в стаята, ми даде ясна представа за тъмните му очи, с тези ъгълчета надолу и косата му, обръсната до нулата. Можех също да видя нова татуировка, която беше направена близо до дясното му око - змия, която беше толкова страшна, колкото изглеждаше той - страшен и опасен.

Culpa mia/Моя винаWaar verhalen tot leven komen. Ontdek het nu