Culpa mia/Моя вина

Part 67

Noah
Никога не го бях виждала толкова притеснен или да, ако броим снощи, когато ме намери да крещя заключена в килера. Сега беше същото. Тъжното изражение и намръщеното лице. Бяхме в неговата кола. С едната ръка караше, а с другата държеше ръката ми, опряна на скоростния лост. Беше удивително как опасенията му можеха да имат значение и да ме засегнат толкова много. Исках да изтрия тази тъга и да го накарам да се усмихне като през последните няколко часа, но знаех, че ще бъде безполезно. Имаше малко хора, за които Никълъс Лейстър можеше да се пречупи и да даде всичко от себе си, и аз много добре знам, че сестра му е един от тях. С малкото, което ми каза за майка си, беше ясно, че я мрази или поне че не иска да има нищо общо с нея. Това, че не са дали инсулин на сестра му, като се има предвид, че е диабетик, беше напълно разбираема причина да я мразят още повече.

Карахме по-голямата част от пътя мълчаливо. Съжалявах, че след като бяхме толкова близки и щастливи, се стигна до нещо подобно, но поне от време на време целуваше ръката ми или се обръщаше и галеше бузата ми със свити ръце. Той беше много нежен и всяко негово докосване ми причиняваше дълбока болка в центъра на корема. Спането с него беше създало прецедент и нямаше да мога да мисля за нищо друго, когато ме докосне така.

Дори не спряхме да хапнем нещо. Когато стигнахме до Лас Вегас шест часа по-късно, отидохме направо в болницата.

Мадисън Грейсън беше на четвъртия етаж на педиатрията и веднага щом го разбрахме, хукнахме горе. Когато стигнахме до чакалнята, видяхме само двойка и пълна жена. Тя се приближи до вратата, когато видя Ник да стои и да гледа жената зад нея.

-Никълъс, не искам да правиш номера. - предупреди жената, която ни гледаше алтернативно. До мен  Ник беше напрегнат и със стисната челюст

-Къде е? - попита той, отклонявайки очи от жената, която вече беше станала и гледаше Ник със загриженост.

-Тя спи, дадоха ѝ инсулин, за да се справи с високата кръвна захар, добре е, Никълъс, ще се оправи. - каза тя успокояващо.

Стиснах силно ръката му, исках да се успокои, но той почти трепереше.

Той мина покрай Ан, социалната работничка, и се насочи към другата жена. Беше руса и много красива и като я видях отблизо, разбрах точно коя е майка му.

-Къде, по дяволите, беше, за да се случи нещо подобно? - започна я, без дори да я поздрави. Плешивият мъж до нея застана между двамата, но жената го избегна.