Culpa mia/Моя вина

Part 17

Отвън се облегнах на стената. По дяволите, никога досега не съм излизал от контрол така. Чувствах се... изложен, като тринайсетгодишно момче...

Изхвърлих тези мисли от главата си и извадих мобилния си телефон.

-Ще се отбия при вас преди партито.

С това казано, тръгнах по коридора до стълбите.

Трябваше да го махна от гърдите си, преди да се изправя пред тази нощ и най-добрата за това беше Анна.

Двадесет минути по-късно бях на вратата ѝ. Ана беше идеалното ми прикритие за събития като онази вечер. Тя беше дъщеря на един от най-големите банкери в Лос Анджелис и родителите ни се познаваха от колежа. Анна беше израснала, измъчвайки ме, докато се развиваше, а аз се бях оставил на нейната милост, когато бях дете и нямах представа как да се отнасям с жена. Бяхме се учили заедно и двамата знаехме какво харесваме в другия. Освен това тя никога не е искала обяснения и не ме е предизвикала.

Поради тази причина я замъкнах обратно в стаята й, когато дойде да ми отвори.

-Какво правиш?- ме попита тя, когато заключих вратата и я взех на ръце.

-По дяволите, какво мислиш? - отговорих аз, хвърляйки я на леглото.

Ана се усмихна и започна предизвикателно да повдига роклята си. За разлика от Ноа, тя беше със спусната коса и толкова къса рокля, че не трябваше да я местя много, за да стигна там, където ме интересуваше.

-Ще закъснеем. - оплака се тя, доближавайки лицето си до моето, целувайки ме по устата.

-Знаеш ли, че не ми пука. - отвърнах в същото време, че я доведох до екстаз и достигнах спокойствието, което толкова исках, откакто онази вещица с лунички се появи в живота ми.

Петнадесет минути по-късно оправях вратовръзката си, докато си палех цигара на балкона на Ана.
Тя се появи до мен, с друга рокля, с добре поддържана коса и подути устни от целувките, които ние бяхме дали.

-Как съм аз? -каза тя като залепи тялото си в мен провокативно.

Гледах я внимателно. Беше красива и имаше хубаво тяло. Косата й беше тъмно кестенява точно като очите й... Винаги съм бил заинтригуван защо Ана няма официален приятел, тя беше достатъчно красива, за да има когото пожелае и вместо това... ето я, губеше времето си с някого като мен.

-Много добре. - отвърнах аз и направих крачка назад. Имах нужда от няколко момента на тихо, да си довърша цигарата и да се настроя за тази нощ.

- Нервен ли си за Рони? - попита ме тя в същото време, когато се облегна на парапета и ме наблюдаваше в далечината. Тя разбираше кога имам нужда от своето пространство, кога искам да бъда сам. Поради тези причини тя беше тази, към която се връщах отново и отново.

Дръпнах от пурата и я изгоних.

-Не съм нервен. - признах аз. - „Раздразнен“ би била думата.- тя ме погледна любопитно.

-Твоята мащеха?- попита. Тя беше наясно с новия брак на баща ми и наясно колко малко толерираше тази ситуация, въпреки че се опитваше да я скрие, доколкото можеше.

-Нейната дъщеря. - посочих, изключвайки цигара с подметката на обувката ми. Тя повдигна вежди и ме погледна с интерес.

-Тя не знае кой съм и какво мога да направя. - обясних аз.-

Искаш ли да ми го изясниш? -предложи и просто си представих Ноа и Анна, застанали една срещу друга, ме разсмяха, но и раздразниха.

- Не. Просто имам нужда от теб да си държиш устата затворена и да стоиш настрана от нещата ми - казах аз, обръщайки се към нея.

Тя кимна и се усмихна.

-Не искаш ли да я подведеш?- попита ме и за миг се видях изкушен да го направи.

- По-скоро възнамерявам да я откъсна от тях. Не искам тя да ми създава повече проблеми като тези от снощи. - уточних.

Вятърът развяваше косата на Ана и виждах врата й. Приближих се до нея и нежно я отблъснах. Тогава мозъкът ми потърси нещо, което го нямаше татуировката, татуировката с възел я нямаше и в този момент исках да целуна тази татуировка...

Отдръпнах се от нея, оставяйки я да иска по-нататък.

-Да тръгваме. - подканих я аз, тръгвайки към вратата. Пристигнахме късно.

-Мислех, че ти пука. - каза ми Анна малко раздразнена.

-И така е. - отвърнах аз, въпреки че за момент не разбрах какво имам предвид.

***
Малко е къса главата, но днес ще кача още една. 🙂